Вече ми липсваш.
Е.
Място 3
22 май 1916 г.
Сю,
Добре, заклевам ти се. Повече няма да чуеш за такива безразсъдства, сторени от моя милост. Честен кръст. Така добре ли е за обещание?
Нещата тук сега изглеждат различно. Бях ти казал, че като получиш прякор, то е като посвещение, ставаш един от момчетата. След последните събития отношенията ми с останалите се промениха. Винаги са се държали приятелски с мен, но не бях близък с никого, с изключение на Хари. Постоянно ме гонеше онази досадна потребност да се състезавам с всеки от тях и да доказвам, че ги превъзхождам. Сега обаче осъзнавам, че всичките сме на една страна. Току-виж дори съм си намерил един-двама приятели.
Това е нещо съвсем ново за мен. Зная, трудно ти е да повярваш, че не съм най-популярното момче в лагера – с моята ярка индивидуалност и безпогрешно чувство за хумор – но аз винаги съм бил от хората, които имат много познанства и малко приятели. Едва сега мога да почувствам онова другарство, за което пише в книгите. Снощи четох от стихотворенията на Дарли[47] и изведнъж се усетих, че отдавна не си споменавала нищо за твоята поезия. Зная, че заради мен се наложи да сновеш напред-назад от единия край на страната до другия, но дали все пак си успяла да намериш време да понапишеш нещо?
Аз например оня ден съчиних една малка приказчица за принцеса с вълшебна корона за пътешестване и я изпратих на Флорънс, но след като я изпратих, се замислих, че тя е вече на около четири годинки. Дали не е вече твърде голяма за приказките на чичо си Дейви? Какво харесва всъщност едно четиригодишно момиченце? Сега например се учи да рисува и ми изпраща най-шантавите картинки (за щастие придружени от описанията на Ханк). Последната беше озаглавена "Мама и кокошките и котката на леля Сали на брега на морето".
Докато пиша, преглъщам обяда си – някаква блудкава яхния, изглежда да е от ряпа и моркови, и си мисля за менюто ни в "Карлтън"[48]. Патешко задушено, стриди, първата глътка шампанско в живота ти. Още си ми пред очите с оня светнал поглед при вида на десертите. И още не ми се вярва, че си поръча по една порция от всеки! Струва ми се, че е било преди цяла вечност, а е изминала само има-няма половин година. Половин година, а като че ли е половин живот време. Оказва се, че няма много голяма разлика, когато сме разделени.
Помниш ли какво ми каза, когато се срещнахме за пръв път на Кингс Крос? Съвсем първите ти думи? Приближи се до мен с плавна стъпка и докато аз се опитвах да измисля нещо интелигентно, с което да те посрещна, ти каза: "Ето те и теб."
Често си мисля за това, Сю. Ето ме. Тук съм. Без значение къде по широкия свят се намирам, аз съм ето тук – до теб.
Дейви
Остров Скай
29 май 1916 г.
Дейви,
Вече съм си в моята къща и съм се заела с един малък проект. Както се бяха бялнали, прясно варосани, стените изглеждаха толкова примамливи, че реших да накупя всякакви бои, каквито можах да намеря в Портри, и се заех да ги поразкрася. Покатервам се на стълбата с джобове, натъпкани с четки и бурканчета, едно извито парче плавей, закрепено на покрива, ми служи за палитра и давам воля на въображението и на спомените си да текат през пръстите ми. Със сигурност изглежда като пълна безсмислица за преминаващите лодки или за някой, покачил се на отсрещния бряг на езерото, но в моето съзнание всичко е свързано. Всяка цветна заврънкулка, всяко мацване на четката е посветено на нас с теб.
Финли завърши рамката на камината и се получи истински шедьовър. Направена е с толкова старание, до последния детайл. Точно в центъра има принцеса, която забележително прилича на Кейт. Казах му, че според мен си губи времето на Скай, вместо да учи скулптура в Училището по изкуства в Глазгоу. Защо да чезне тук като мен и да пилее таланта си по селските къщи. След като вече не е вързан за лодките, нищо не го задържа тук, за разлика от повечето от нас. Може да тръгне по широкия бял свят така, както винаги сме мечтали като деца.
Ако трябва да бъда честна, искам да се махне оттук, искам да престане да мисли за Кейт. Когато изпращах последното си писмо до теб, я видях в пощата. Течението от отворената врата духна писмото от ръката й и аз го хванах, за да й го дам.
О, Дейви, адресирано беше до Уили. Цялото вонеше на евтин парфюм. Тя видя, че забелязах, но каквато си е фльорца, вирна нос и не обели и дума. Вероятно трябваше да кажа на Финли веднага, да му кажа, че Кейт го е мамила през цялото време със собствения му брат, но, уви, не можах. Не и след като явно най-сетне беше намерил мир със себе си и живота си.