Убедена съм, че майката на Иън смята, че трябва да прекарам остатъка от дните си в траур, молейки се за него всяка сутрин, палейки му свещи всяка нощ. Докато стоях на колене в градината и разсъждавах, започнах да мисля, че точно това трябва да правя.
После пристигна твоето писмо и ми напомни, че един от мъжете в живота ми, които са ме обичали от разстояние, е в безопасност и е жив и здрав.
Отидох да изровя това стихотворение, за да ти го препиша. Изведнъж думите ме върнаха в онзи ленив следобед. Спомних си как те наблюдавах в леглото – толкова безгрижен, толкова щастлив. Не бяхме яли, почти не бяхме спали тези няколко дни и въпреки това ти изглеждаше толкова доволен. Помниш ли как ме хранеше с парченца портокали от фруктиерата? Така и не мога да кажа кое беше по-вкусно – портокалите, или ти.
Стихотворението ми напомни не само за онзи следобед, но и за това, че съм влюбена в теб от много време. Вместо да прекарвам дните си, вехнейки по някого, който няма да се върне никога, бих могла да чезна по някого, който ще го направи. Ако ще се моля всяка сутрин, то по-добре молитвата да бъде за теб – за това войната да свърши скоро и ти да бъдеш до мен.
Е.
Почивка
Той лежи спокоен, облян от светлина,
и всяко мускулче е позлатено.
Обвива го завивката, нозете му – изтегнати,
Обгръщат го леглото и постелята.
Почива си – открито и разголено.
А тялото му – предано и непритворно.
Юмрукът е отпуснат в пръсти милващи
и мишците не трепват, отпочиващи.
Ръката му полегнала е на челото,
потрепват клепките му, примижали.
Въздъхва тихо и помръдва устни.
"Ела при мен" – дочувам го да шепне.
Протяга се, прозява се – по лъвски.
Облегнат в поза непринудена.
Приканва ме при себе си с ръка ленива
и аз се гушвам с него да почивам.
Място 8
31 юли 1916 г.
Сю,
Сновем напред-назад, но още сме "разпуснати за почивка". Лагерът ни е разположен в едно имение около великолепна вила и сме разпънали палатките си по средата на обградения от дървета парк. Нямаме много задачи, като изключим обичайното превозване на разболелите се, така че си почиваме, четем, разхождаме се, отскачаме до близкото градче. Има дни, в които почти забравяме, че е война.
Аз също си припомних толкова неща с това стихотворение. Да, спомням си как ти давах парченца портокал. Сокът се стичаше в крайчетата на устните ти и аз го обирах с целувка. Ами ваните – колко пъти се къпахме само! Спомням си как ти се искаше да можеше да вземеш ваната като сувенир. Колкото до мен, аз бих взел със себе си портокалите. Или може би онези цветя в Пикадили, които толкова ти харесваха – които каза, че ухаят на Хайландс.
Недей да купуваш още никакви билети, но мисля, че ще ме пуснат в отпуск в началото на септември. Имаме право да излизаме в отпуск на всеки три месеца за по една седмица, но след деветмесечна служба можем да вземем две седмици. Една седмица не стига да се отиде оттук до Шотландия и обратно (което е причината да не съм ходил по-далеч от Париж досега), но за две седмици ще имаме достатъчно време. Затова бъди еп garde, скъпа моя, защото ако всичко върви добре, ще дойда да те навестя през септември. Какво ще кажеш да се видим в Единбург?
Дейвид
Остров Скай
7 август 1916 г.
Дейви, мой Дейви,
да смея ли да се надявам, че ще те видя през септември? Зная колко непочтена може да бъде армията, когато става въпрос за отпуски. Дотогава има само месец – започвам да изтупвам прахта от куфара си! Да, да, няма да забравя да си взема куфар този път. В Единбург би било чудесно. Аз се влюбих в този град. Можем също да се видим пак в Лондон, ако така пътуването ще е по-лесно. Не искам да пропилеем и миг от отпуската ти. Някой ден ще те доведа и на Скай, но засега има време. Има време.
Миналата седмица майка ми се появи на прага с Криси и децата. При недостига на храна в Единбург и след атаката на Цепелина от изминалата пролет, Криси сметнала, че за малките ще е много по-добре, ако останат при нас на Скай. Поспогледаха се с мама и тя подхвърли: "С цялото това свободно място при теб...". И ей ме на сега, играя си на "мила майчица".
Криси се върна в Единбург още на следващата сутрин – в днешно време нуждата от медицински сестри е много сериозна, за да може да си позволи да отсъства повече от няколко дни; децата обаче свикнаха бързо и се чувстват чудесно. Имам само едно легло и Емили спи при мен. Мама донесе няколко дюшеклъка, които натъпкахме със сено и слама. На всички им се видя много забавно да се разхождаме и да търсим суха трева. Единствено Емили може би има някакви спомени от Скай. Али още не носеше панталони, а Роби беше още пеленаче. Момчетата познават само градския живот и възприемат цялото пътуване до къщата на леля Елспет в Хайландс като нещо, подобно на похода на Марко Поло до Китай.