Зная, че мама и Криси искат да ме разсеят, да ангажират дните и нощите ми, за да не са толкова самотни. Не мога да ги виня за загрижеността им, но те не знаят, че откакто пощальонът ми донесе писмо от един самонадеян американец в един дъждовен пролетен ден преди четири години и половина, никога не съм се чувствала самотна. Обичам те.
Е.
Място 9
14 август 1916 г.
Скъпа Сю,
Когато нямаме много работа и можем да се поизлежаваме, винаги подхващаме един от два възможни разговора. Е, един от три, ако трябва да бъда точен. Темата за момичетата задължително се появява поне по веднъж във всеки разговор. Онези, които си имат момичета, винаги изваждат измачканите снимки на очакващите ги у дома изгори. Плиний, най-мъдрият от всички ни, измъква някаква неприлична френска картичка, купена незнайно откъде, и от душа и сърце се кълне, че това е неговата "кукличка". И знаеш ли кое е най-забавното? Че всеки път вади различна картичка.
Другата любима тема на разговор, съвсем логично, е кога ще свърши войната. Винаги сме оптимистично настроени и обикновено определяме някоя мъглява крайна дата някъде около най-близкия голям празник. По това време на годината всички приповдигнато твърдим, че войната ще приключи до Коледа. Когато пък се изтърколи януари, всички ще стискаме палци за финал по Великден.
Третата тема, която винаги изниква, е какво ще правим, когато свърши войната. Тези представи за бъдещето неизменно започват с угощение, конкуриращо всичко, което може да се намери в "Делмонико"[49]. Хляб с истинско масло, тлъстички супи; пържоли, дебели колкото мъжка ръка, кейкове и пайове, и понички, кафе с прясна сметана, добър бърбън. Моля да ме извиниш за следите от слюнка по листа, не можах да се сдържа.
И след като се напируваме на това дълго мечтано угощение (и вероятно компенсираме изяденото с малко упражнения с преждеспоменатите "куклички"), идва ред да си изберем професия или посока в живота. Старият Уорт не иска нищо друго, освен да се събере с неговото момиче и да започнат да се трудят за появата на Уорт Младши. Плиний има грандиозни планове да се пробва в политиката. Мечтае си да стане голяма клечка и потокът от цигари и жени към него да не секва. Гаджет, на който от всички ни най му иде отръки да поправя и преправя таратайките, иска да започне работа при Хенри Форд и да проектира коли. Ригълс пък смята да ги продава, като отвори автокъща. Хари ще се върне при своята Мина и по всяка вероятност ще стане университетски преподавател. Казва, че тук се е нагледал на сакати и ранени и вече не ще и да помисли да става практикуващ лекар.
Бошлаф работа, ако трябва да сме реалисти. Безсмислици разни. Просто е толкова хубаво да си пофантазираме какво бихме правили, когато се измъкнем от всичко това, обаче приказките си остават само празни приказки, докато не се измъкнем наистина. Както си говорим днес за бъдещето, така можем утре да се простим с него.
Не и твоят Дейви обаче. Ти знаеш, че ще си дойда у дома при теб, нали, Сю? Сключил съм фаустовска сделка, само и само да видя моята Сю отново. Опа, май не е патриотично да се говори за Фауст в днешно време. Ако някое от другарчетата ми прочете това, ще ме натопят в катран и ще ме овъргалят в пера, без да им мигне окото. ПРОКЛЕТИ ШВАБСКИ БОКЛУЦИ! Ето – така ще се фокусират върху главните букви и няма да обърнат внимание на останалото.
А, викат ни да подкарваме трошките. Трябва да адресирам писмото и да го пускам да заминава.
Целувки!
Д.
Остров Скай
22 август 1916 г.
Скъпи Дейви,
А ти какво им разказваш за твоята "кукличка"? Че съм зашеметяващо красива? Забележително умна? Най-апетитното парче отсам Хадриановия вал[50]?
О, Дейви! Едва сега осъзнавам, че ако всичко върви добре, тази година ще пробваш от моя знаменит коледен пудинг лично! Вече ще си изкарал годината, за която се беше записал. За мен всъщност няма значение дали войната ще приключи до Коледа или не, защото аз ще съм тази, която ще те притежава, а не Полевата служба.