Ще ходя в "Сейнт Мери" всяка сутрин, за да те чакам. Не зная кога ще получиш това писмо, но обещавам, че ще те чакам. Всяка сутрин, колкото трябва, докогато трябва. Веднъж се предадох – в деня, в който Иън прекрачи прага вместо теб. Няма да се предам отново.
Никога не съм преставала да те обичам, Дейви.
Сю
Двайсет и осма глава
Маргарет
Единбург
Вторник, 1 октомври 1940 г.
Уважаеми мистър Греъм,
Искрено се надявам да не ме сметнете за твърде самонадеяна, но бих искала с това писмо да изразя възхищението си от Вашата книга "Любими приказки за любими деца". Макар да са изминали много години, откакто съм надраснала възрастта за приказки, нещо ме накара да погледна отвъд думите, изписани върху страниците. Зад всяка от тях има история. Със сигурност алегорична, но също и магическа, и поетична. Това не са приказки единствено за деца.
Аз лично бях завладяна от последната приказка в книгата – "Жената на рибаря". Почувствах я толкова истинска – като че написана със сърцето. За това как, също както в живота, където любовта е ориентирът по пътя ни, трябва да вървим дълго, за да разберем, че истината е много по-проста, отколкото сме си мислели.
Намирам за интересно това, че сте променили края на "Жената на рибаря". В оригинала морският дух принася себе си в жертва, за да може рибарят да стигне жив и здрав до брега. Много благороден край. Но тук, в публикуваната версия, водният дух се бори за любовта на Лусинда. Дава й шанс да избере него по своя собствена воля. може би не толкова благороден, но реалистичен, проникнат от съжаление и надежда край.
Разбира се, историите в тази книга не са единствените, написани от Вас. Преди повече от две десетилетия сте написали любовна история в писма – също толкова вълшебна, колкото вълшебните приказки и дори още повече, защото е била истинска. Но това е история без край. История, която прекъсва в един възвишен момент и оставя въпроси за всичко, случило се преди това. Въпроси, които 23 години по-късно продължават да чакат своя отговор.
Зная, че можете да я довършите. Вие сте един от двамата най-добри автори, които познавам.
С най-голямо възхищение
Маргарет Дън
Лондон, Англия
5 октомври 1940г.
Уважаема мис Дън,
Сякаш е изминал цял живот време, откакто за пръв път написах тези три думи. Този цял живот ме преведе през океана, през окопите, до пъкъла и обратно. Но да напиша въпросния "благороден край" се оказа най-трудното нещо в живота ми. Не е чудно, че промених решението си.
Винаги е съществувал само един оригинален вариант. Моля Ви, кажете ми как е тя?
Дейвид Греъм
Единбург
вторник, 8 октомври 1940г.
Уважаеми мистър Греъм,
Тя е в безпътица. През последните двайсет и три години не е преставала да се пита защо сте престанали да й пишете. Защо никога не сте отговорили на писмата, които е изпратила, след като Иън се е прибрал. Защо сте изчезнали.
Майка ми никога не ми е разказвала за Вас и за живота си от времето преди да се родя. Но аз виждах какво бреме от разкаяние тегне на раменете й през всичките тези години, изпълнени с въпроси и очакване. Тази война беше голям удар за нея. Каза, че я е накарала да си припомни предишната. Накарала я е да си припомни какво е имала и какво е загубила. Веднъж тя ми каза: "Войната е импулсивна. Не обричай останалата част от живота си на преследване на призраци."
Може би не бива да пиша по този начин на непознат, но след като прочетох всичките й писма, останали скрити в стената от края на миналата война, имам чувството, че сякаш Ви познавам. Разбирам Ви, макар никога да не сме се срещали. Аз съм също толкова напориста, също толкова безстрашна, също толкова търсеща своето място в света. Разбирам какво е да не се примиряваш, но не и какво е да си тръгнеш и да не се обърнеш назад. Защо го направихте?
Искрено Ваша
Маргарет Дън
Лондон, Англия
11 октомври 1940 г.
Скъпа Маргарет,
Не съм престанал да й пиша. Никога не съм бил способен да го направя. Съжалих за онзи "благороден край" още в момента, в който го съчиних. Писах й писмо след писмо, но така и не получих отговор. И защо ли би искала да ми отговори, след като съпругът й отново си е бил у дома? След като са имали втори шанс? Защо би искала да ми пише, след като е имала теб? Тя никога не написа друго писмо, но той го направи – Иън, той ме помоли да спра. Помоли ме никога повече да не й пиша.