Когато той вече се беше прибрал на Скай и Сю ми писа, питайки какво право имам да вземам решение вместо нея, започнах да се съмнявам в това, което бях направил. Писах й, о, толкова пъти й писах, отново и отново, докато Иън не поиска от мен да престана. Докато той не ми каза, че тя не се интересува от мен.
Защо му повярвах? Не знам. Историята му, че тя е щастлива в дома си с него, звучеше смислено. Беше преминал през толкова изпитания, за да бъде с нея. Беше преминал отвъд хаоса. Като заглавието на книгата й. Не можех да чета книга за Иън. Беше ми отнел единственото нещо, от което се нуждаех най-много на света.
Но съм грешал. Тя ми беше писала отново. И не само онова писмо, пъхнато между страниците, редом до "Почивка". Написала ми беше цяла книга. Всяко стихотворение в "Отвъд хаоса" – от първата смущаваща среща, през силния копнеж, до болката от раздялата – всичко е било за нас. Ако бях отворил тази книга преди да изтекат всичките тези години, щях да видя, че никога не се е отказала от мен. Последната й молба, последната й молитва – подвързани с кожа в цвят на червен яспис. И за миг дори не е забравила.
Всичко, което е трябвало да направя, е било да отворя книгата и да прочета всичко, което е писала за мен през годините. Но не съм го направил. Отново съм я предал. Отново съм се показал като страхливец, точно когато е било най-важно за нея.
Дейвид
Единбург
Събота, 19 октомври 1940 г.
Скъпи Дейвид,
Сред тетрадките с черновите намерих едно писмо, което тя така и не е изпратила. Писала го е в деня, в който Иън се е прибрал. Писмо, което говори повече, отколкото всички останали. Прочети го и ела в Единбург. Прочети го и си ела у дома при нас...
С обич
Маргарет
Остров Скай
10 август 1917г.
Скъпи Дейви,
Знам, не съм писала от много време, но моля те, повярвай ми, имах основателна причина. Това, което смятам да ти призная, може да те ядоса, но моля те, не се сърди. Имах си своите причини. Писах ти, че съм загубила бебето. Но както казва майка ми, "при изгубените неща работата е там, че някой ден можеш да ги откриеш отново". Не съм го загубила, Дейви. Износих го.
О, опитах се да пометна. След като получих писмото от Хари, в което пишеше, че си мъртъв, не исках нещо, което щеше да ми напомня по най-унизителния начин за семейството, което съм могла да имам. Опитах се да пометна. Опитах всичко, за което се казва, че не трябва да се прави по време на бременност – да миеш прозорци, да минеш през гроб на самоубиец, да ядеш зелени сливи, да стоиш навън под нова луна, да пиеш уиски, докато вземаш гореща вана. Нищо не подейства.
После се оказа, че си жив и всичко изглеждаше съвършено. Имах своето бебе, имах своя Дейви. Но си спомних как се беше почувствал отначало, колко плашеща ти се беше видяла идеята за предстоящо бащинство. Не можех да призная, че и на мен майчинството ми се струваше също толкова плашещо. И затова отложих момента, в който щях да ти кажа. А после го отложих отново. И отново. И се стигна дотам, че не можех да призная лъжата си, без да прозвучи напълно безумно. "Надявам се да си харесал колета с храната. О, между другото, вчера родих."
Иска ми се да ти бях казала. Исках да бъдеш до мен по време на раждането. Исках да ме целунеш по челото и да ми кажеш, че се справям добре, че съм твоето смело момиче. Исках да гушнеш дъщеря си и да бъдеш първият човек, когото вижда, когато отвори очи.
Кръстих я Маргарет – "перла". Тя наистина е съкровище.
Но не беше никак лесно. Не мога да лъжа, Дейви. Всички съседи знаят. Виждаха как коремът ми расте под траурните дрехи на вдовица и скришом си шушукаха. Бяха свидетели как години наред получавах писма от Америка, както и на трите паметни дни, в които Елспет Дън стъпи на ферибота. И съвсем не бяха изненадани, когато детето се появи, година след като дойде писмото за смъртта на Иън.
Мисля да замина – да нарамя Маргарет и да се кача на ферибота за последен път. Ако съм далеч от Скай, мога да я отгледам без шушукания зад гърба ни. Ако съм далеч от Скай, Финли може да се върне. Мама така и не го прежали.
Казал ми беше преди време, че онзи апартамент в Единбург ти се е сторил като дом. Дали не можем да го превърнем в дом? Ела си у дома при Маргарет, ела си у дома при мен. Ела си при твоето семейство, Дейви.
Чакам те.
Сю
Двайсет и девета глава
Елспет
Единбург
25 октомври 1940 г.