Писма от тигана
Астрологическа любовна тактика на Яна Шарана
Ваня Кирицова
Писмо 1
От Ада
Мили хора, здравейте!
Пиша ви. От преизподнята. Как е тук ли? Хладничко е и температурата продължава да пада. Дали това за огньовете и врящите казани е лъжа? Не съвсем. Огън имаше - доста страшничък. Аз се развиках: „Помощ, спасете ме, спасете ме!". Ливнаха връз мен няколко кофи вода и го потушиха. Но без огън взе да става доста студено, а като си с мокра риза на гърба, студът е още по-неприятен. Бррр!
Какво правя тук ли? И аз не знам. Имам известни подозрения, че е заради любовта. Банално, нали? Все още не ми е станало съвсем ясно любовта ли ме прати тук или липсата на любов... Много бих искала да съм някъде другаде. Само дето не знам как да се измъкна.
Извинете ме, пропуснах да се представя. Малко невъзпитано от моя страна. Такава съм си, Луната ми в Овен е виновна. Е, ако не сте астролози или любители на астрологията, едва ли знаете какво означава Луна в Овен. Просто е - представете си амазонка с изваден меч! Няма шест-пет!
Пак се отплеснах... Казвам се Яна. Коя съм и каква съм... май няма голямо значение, нали в момента съм в Ада.
Моля ви, не ме изоставяйте точно сега само защото съм астроложка, а вие не вярвате в астрологията! Моят психотерапевт каза, че е изключително важно да споделям, да не се затварям. Приятелите ми вече не искат да ме слушат. Омръзнах им с тия записки от Ада. Само вие ми останахте...
Искам да ви попитам - някой от вас някога обичал ли е толкова много, че да влезе в Ада заради любовта си?
Благодаря ви за търпението,
Яна
Писмо 2
Един опит за самопрогноза
Ето ме. Пак съм тук. Да, все още съм в Преизподнята. Вече знаете защо съм тук. Защото се влюбих. В женен мъж. Ама само как се влюбих! В свое оправдание мога да кажа, че не беше планирано. То е същото като да забременеете внезапно. Хем се чудите как така точно на вас се е случило подобно нещо, хем знаете, че си има причини, които изключват възможността за непорочно зачатие.
Наскоро, докато си подреждах чекмеджетата на скрина, попаднах на едно старо тефтерче. Толкова старо, че листата му бяха придобили онзи характерен жълтеникав оттенък, наричан от някои сепия.
Разтворих тефтерчето и там видях един опит за самопрогноза, датиращ от ранните ми години, когато навлизах в света на астрологията. На пръв поглед - нищо особено, но се просълзих. Ето какво пишеше там:
Плутон съвпад Марс
февруари 2004
април 2004
декември 2004
август 2005
септември 2005
Уран съвпад Слънце
март 2005
септември 2005
януари 2006
Това са датите, когато тези планети са марширували върху моя личен Марс и Слънце. Явно доста съм се притеснявала от това какви страхотии ще ми донесат - с висшите планети шега не бива. Но това сами ще го разберете - и вие си имате и Марс, и Слънце, и Уран, и Плутон. И други планети си имате.
До датите за Марс/Плутон с молив съм написала - доста неуверено - Секс? Смърт? Мъже? Няма аз да умра. До датите за Слънце/Уран стои следната бележка: Мъже? Деца? Или ще се влюбя? Ха-ха! Как ли пък не!
Както виждате от горното откровение, аз обичам да си говоря сама. Виждате също така, че точно по това време съм очаквала събития, свързани със секс, смърт, мъже, деца и - на последно място - любов.
ЗАБЕЛЕЖКА: На онези от астрономичната комисия пожелавам Плутон да им мине през Марс и тогава да дойдат да ми кажат дали не е планета! А за Уран... с него ще започна.
През март 2005 вече бях потресена и разтресена от разочарование и от втория ми съпруг. От изневерите и лъжите му. Ще ни спестя подробностите, продължавам нататък.
Внезапно забременях. Не беше непорочно зачатие. Не беше и вследствие на изневяра. От съпруга ми. В някакъв пристъп на желание за любов. Махнах детето. Преживях го много тежко, но си казвах - ако Уран ще се занимава с децата ми, то нека порази онези, дето не са родени.
НО...
Малко по-късно същия месец се случи инцидент с големия ми син. Пързалял се по парапета на училищното стълбище (въпреки че е забранено) и някак изхвърчал. Прелетял 4-5 метра през фоайето и финиширал с глава в прозореца отсреща. Стъклото се счупило, от челото му бликнала кръв, а докато отивал към лекарския кабинет, се намерили поне двама-трима „възпитатели" да го нахокат и да му обяснят как ще плати стъклото. На горкия му остана белег и без малко да му излезе прякора „Хари Потър" или „Летящия по парапети". Да не говорим за стреса, който преживя, терзанията покрай срещата с директорката на училището и цялата история покрай това стъкло, което така или иначе наистина платих. Този случай силно разклати отношенията ни с Уран.