Какво промени така внезапно възгледите ми?
Влюбването? Уран? Сега аз бях тази, която обядваше с женен мъж. А ако въпросният мъж ме гледаше по ТОЗИ начин, щях да бъда на седмото небе от щастие.
Тъжно заключение: Обедът с женен мъж не ме изпрати на седмото небе, а в Ада.
Основни изводи:
• Не обядвайте с женени мъже!
• Ако видите женен колега да обядва с друга жена, не го съдете. По една банална закономерност е възможно скоро да си смените местата.
• Ако някоя астроложка ви каже нещо абсурдно за вашето бъдеще, не бързайте да се смеете. Просто изчакайте бъдещето да дойде при вас.
•
Писмо 8
Нека всички сме влюбени
Аз съм човек, който сам се справя с проблемите си.
Не мрънкам на приятелки, не плача на ничие рамо, не споделям терзанията си. Понякога плача скришом в банята. Но само понякога. Справям се. Не се хваля, просто си го чувствам. По-точно така го чувствах. Защото моето тихо и контролирано съществуване беше застрашено не от една, а от две летални чуми, и то по едно и също време:
• Бях влюбена.
• Вторият ми брак се разпадаше.
Трябваше да споделя с някого. Видях се с Галка, приятелката ми. И всичко й признах! За влюбването. Избрах нея, защото знаех, че ще ме разбере. Вече беше имала една връзка с женен мъж и ги разбираше по-добре от мен тези неща. Тя дори се зарадва, каза ми, че никога не ме е виждала с толкова блестящ поглед. Ама и да ме беше упрекнала за нещо, щях веднага да прехвърля отговорността на Уран.
Оказа се, че Галка също е влюбена. Запознала се с някакъв програмист - живеел и работел в Америка. Бил тук при родителите си и скоро щял да си тръгва. И той бил женен, но било брак заради зелената карта и отдавна не живеели заедно - спели не само на различни легла, но и в различни щати. Помоли ме да й погледна хороскопа и - нали ми е приятелка - веднага го направих. На мен самата ми беше любопитно, а и щях да съм много по-щастлива, ако двете сме влюбени заедно, по едно и също време. В този момент исках целият свят да е влюбен и всички да са щастливи и способни да се насладят на това магическо състояние.
Обещах й, че след три месеца ще има връзка. А така ми се искаше и на мен някой да ми обещае... Дали да не ида на астролог? Или на гледачка?...
Писмо 9
Първо библейско прозрение
До момента установих следното:
• Влюбването е нещо изключително уморително, особено ако сте се нагърбили с непосилната задача да обичате несподелено и да чувствате за двама. То е нещо като подвига на Херкулес с чистенето на оборите.
• Ако много настоявате да бъдете Герои, влюбвайте се! Но ако копнеете за спокоен и хармоничен живот, по-добре оставете това на другите. Мераклии винаги ще има.
Беше ленив летен следобед. От онзи прекрасен обяд бяха минали два месеца. Аз продължавах да цъфтя вследствие на прилива на силни положителни емоции, погледът ми не спираше да блести (докато не се приберях в къщи, където ме чакаха Семейни Проблеми.)
Та в този летен следобед пиех бира с колегите си (против жега и скука). Не си спомням кой подхвана темата за Десетте божи заповеди (една от които гласи, че не трябва да пожелаваме жената на ближния или друг негов добитък).
И изведнъж - БАМ! Прозрение! Тези заповеди се отнасят само за мъжете! Никъде не се споменава, че нямам право да пожелавам мъжа на ближната си! От раменете ми падна огромна тежест. Почувствах се по-лека от пухче на глухарче, понесено от вятъра в слънчев, майски ден. Дали от бирата, от жегата или от вълнение, но всичко вече ми изглеждаше възможно. Исках го, толкова силно го исках, а ето, че моралните забрани отпаднаха от само себе си. Все още нямах план, бях опиянена, вървях към ръба на чувствата и страстите си - към ръба на това, което смятах за възможно. И с всяка моя крачка този ръб се преместваше напред.
И аз решително вървях към Съдбата си. Имах ли избор да не я последвам?