Писмо 10
Втори знак на съдбата
Изминаха още два протяжни летни месеца. В ушите ми почти по цял ден бумтеше „Wrapped" на Глория Естефан. Самоомагьосвах се. Дрогирах се с музика. Но беше хубаво. Твърде хубаво, за да се откажа. Особено когато запееше:
Wrapped in your arms where it's peaceful
Back in your arms where I'm happy
I would do anything gladly
Only to see you again.1
He е ли гениално?
Макар по обективни причини да нямаше как да усетя какво е в прегръдките му, бях напълно убедена, че там е спокойно и красиво като в Рая. Признавам си, през тези месеци имаше моменти, когато ми се струваше, че той ме гледа по ТОЗИ начин - за някакви секунди или части от секундата. Бегло. Откраднато. С мътен блясък. Реших, че това са зрителни халюцинации, причинени от прекалено слушане на музика (и то на една и съща песен), но дори халюцинациите не ми попречиха да се почувствам някак си... красива. Когато сядах на стола си и цепките на зелената ми пола се разтваряха, за да оголят загорелите ми бедра. Когато връзките на сандалите ми обгръщаха глезените ми и дискретно ми напомняха за себе си при всяка крачка. Дори когато малки вадички пот се стичаха по гръбнака между плешките на голия ми гръб. С мен се случваше някакво необяснимо чудо!
През август излязох в отпуска за цели две седмици. Смятах, че имам достатъчно време, за да ми мине и да го забравя. Сигурно се досещате, че това не се случи. Аз самата не исках да се случи, чувствах се толкова влюбена и красива - беше ми хубаво. Съдбата, разбира се, ми даде знак и този път. Точно в деня на заминаването.
Прибрах се вкъщи след работа, децата седяха чинно на дивана, а сестра ми боядисваше косата на майка ми. По план трябваше да тръгнем веднага след като се прибера и признавам, че сцената, която заварих, ме озадачи. Оказа се, че когато мама бръкнала в шкафчето в банята, открила две еднакви тубички боя. Едната трябвало да е нейна - тъмно русо, а другата, моя - червена. За съжаление нямало опаковка със снимка на усмихната красавица в съответния цвят и понеже недовижда, мама си сложила очилата и се опитала да прочете коя боя коя е. Съзряла, че на едната тубичка пише roso, което й се сторило доста подобно като звучене на русо. Но за нейна изненада само броени минути по-късно тя заприличала на една позастаряла и отчаяна Пипилота Ефраимова Виктуалия Трансперанса или както там се казваше въпросната героиня. Оказало се, разбира се, че объркала тубичките и roso означава червено на италиански. Когато се прибрах, готова за тръгване, двете със сестра ми се опитваха да поправят щетите. За съжаление на всички ни - неуспешно.
Трябваше веднага да се досетя, че тази почивка нямаше да е такава, каквато очаквах. И изобщо оттук нататък нищо нямаше да е същото. Щом нещо толкова дългогодишно и неизменно като русата коса на мама се беше променило...
Какво се случи ли? Все пак успяхме да заминем, майка ми си остана рижа, а аз продължих да съм все така влюбена, даже повече. По някакъв начин той се беше вмъкнал вътре в мен и изпълваше всяка моя клетка с див възторг. Имах достатъчно време да се наслаждавам на чувствата и мислите си през дългите, лениви часове на плажа и спокойните безтелевизорни вечери. Съпругът ми не беше с мен, така че никой и нищо не ми пречеше. Освен един опит на мама - скарахме се по повод възпитанието на децата, но дори и това не успя да ме извади от нептуновото ми състояние на безтегловност и нега. Във всеки удобен момент си запушвах ушите със слушалките на мрЗ-плейъра и от там в мен се вливаха директно изпълнените с копнеж думи на Глория Естефан:
1 carry your joy in my footsteps
Making my way to your harbor
Don't need to go any farther
You are my sun and my moon.2
И нали съм астроложка и знам, че Слънцето и Луната са Мъжът и Жената, мъжкото и женското начало... И нали съм влюбена... И пясъкът, и морето, и вълните, вятърът, залезите, препълнените улици на градчето, и виенското колело, и стрелбището, и излъчващата топлина помургавяла кожа на тялото ми - всичко беше пълно с неговото присъствие. Това чудодейно, лековито присъствие, което изтриваше всички мои грижи и болки, а те не бяха нито малки, нито малко.
Сега са дори повече. И музикалният фон се смени. Ако се чудите какво слушаме в Ада, ще ви призная, че тук чалгата много върви, особено „Дяволско желание" на Преслава. От време на време сама си пускам и „Мила моя, ангел мой" на Азис. По няколко причини:
• първо, никой не ме нарича „мила моя", а така искам да съм обичана и да съм хем нечия, хем да съм му мила;