• второ, добре е за самочувствието ми да смятам, че съм паднал (или случайно попаднал в Ада) ангел, а не паднала жена;
• трето, Азис ми казва „мила моя, ангел мой" колкото пъти на ден поискам;
• четвърто, обещава ми, че ще бъде само мой и жив за мен ще изгори. Не му вярвам, разбира се. Така тренирам невяра в обещанията на мъжете.
Писмо 11
За ползите от карти Таро
Ще кажете: „Първо астрология, сега и Таро намеси"! Истината е, че ако веднъж повярвате в знаците на съдбата, започвате да разбирате техния език и да ги откривате навсякъде. И после винаги, когато имате нужда от насока и напътствие, можете да ги потърсите - в астрологията, в Таро - където ви харесва. Само не ходете по врачки и гледачки - аз самата съм била при такива „жрици на бъдещето" и не бих казала, че са били особено точни в прогнозите си. Миналото познаха, но бъдещето - категорично не! А и дори да знаете какво ще ви се случи, нима просто ще седите и ще чакате? Къде отива тръпката от изненадата?
Със знаците е друго - като се появи знак, почвате да размишлявате, да се реете... Какво ли точно ще стане? А дали наистина ще се случи? А дали това, което искам, ще се сбъдне?
Така и с Тарото. В последния ден от моята лятна отпуска реших да експериментирам. Трябваше ми знак, преди да се върна на работа и да го видя отново. Имах нужда от отправна точка.
Направих си кафе. Облякох си халата - сатенен, черен, на ярки жълти и червени лалета, достатъчно драматичен (следователно подходящ) за повода. Ноктите на ръцете ми бяха лакирани в ярко червено и страхотно пасваха на халата и на момента. Пръстите ми изглеждаха толкова мистично красиви, докато размесваха колодата Таро, че сърцето ми се преизпълни с трепет пред тайнството на бъдещето. Вживях се в ролята на жрица и бях убедена, че ми отива. А и ме бива да познавам разни неща.
Туп! Колодата вече беше на масата, взрях се в гърба на най-горната карта. С лявата ръка (така пишеше в инструкциите) разцепих колодата на две и събрах половинките, като им размених местата. Бях решила да използвам най-елементарния възможен метод: тегля три карти. Първата символизира миналото, втората - настоящето, а третата - бъдещето на моите отношения с него.
Отброих трите поредни карти и ги положих на масата, все още с гръб към мен. За да е по-голяма изненадата. Въздъхнах, отпих от кафето и започнах да ги обръщам.
Първата: Миналото. Тройка Пентакли. Означава работа в колектив, общ проект. Брех, как позна тази карта, наистина работим заедно!
Втората: Настоящето. Слънцето. В Таро слънцето е свързано с прозрение, озарение, ентусиазъм или успехи, усещане за свобода, експанзия. В астрологията Слънцето е сигнификатор на пети дом - домът на любовта. И тази карта позна. Влюбването ме кара да се чувствам жива, озарена, свободна и експанзивна.
Слънцето
Боже, щом двете карти познаха, значи вероятността и третата да познае значително се увеличи!
Третата! Бъдещето! Двойка чаши. Можете да видите сами. Ако тези ви приличат на влюбени, то е защото са точно такива. И ако ви изглеждат свързани, то е защото са точно такива.
Гледах невярващо, шокирано, и точно на ръба на истеричния смях, който бликна от гърлото ми, си помислих: „Ако познаете, мили карти, ще повярвам във вас!"
Картите го приеха сериозно! Така е и с хората - кажете им, че не им вярвате, и ще видите как ще започнат да ви се доказват.
Писмо 12
За протуберансите
Седя си тук. Кротичко. Тихичко. И си мисля: „Да му се не види, щастието само за другите ли е, за мен поне мъничко няма ли да има?". Опитвам се да се върна назад във времето, когато този Ад не съществуваше. Опитвам се да намеря в себе си спомена за преживяно щастие, но... къде ли се е дянал? В капачката на коляното, в китката на лявата ми ръка или в ямката между ключиците? Не искам да изглежда така, сякаш драматизирам излишно, но самият израз „когато бях щастлива" ме кара да настръхвам - това значи, че вече не съм, че щастието е изтекло като оцветената от червената ми риза вода в канала на банята. А ми се иска да е останало някъде в мен, в тялото ми. И когато докосна мястото, където е складирано това мъничко преживяно парченце щастие, да мога да го почувствам отново в хилядите му цветове, нюанси и водовъртежи.
Бях щастлива с чувствата, които горяха в мен. Горях с тях. Трептях с тях. И това беше животът ми. Спомням си един разказ на приятелката ми Галка. Отивала тя на среща с някакъв тип, с когото се запознала в интернет. И по пътя видяла пред себе си колата на бившето си гадже. Валял проливен дъжд, а колата се движела в посока на срещата. Озарило я внезапно прозрение, че най-вероятно срещата й е с него, че той се е престорил на някой друг, за да стигнат пак до любовта си, до първа среща, до нов шанс. Пристигнала в заведението, подгизнала от дъжда, а на масата я чакал някакъв безобиден очилат чичко с кръгло като луна лице и още по-кръгли очила. Погледнал я възхитено и възкликнал: „Боже мой, ти трептиш с хиляди протуберанси!" Няколко години по-късно двете с Галка открихме, че протуберансите са изригвания на Слънцето - леко изкривени езици от плазма, изхвърлена от малък светещ хълм със скорост 100-200 километра в секунда. Достигат до короната на височина 100 000 до 200 000 километра и обикновено съществуват 10-20 минути. За съжаление, душевните протуберанси са далеч по-дълготрайни, а глаголът „трептиш", използван в съседство с тях, е повече от неподходящ.