Когато старчето прочете просбата, то се обърна към дебелите хора и попита ги:
— Признавате ли себе си за виновни?
— Сиромашията, скъпията и домашните разноски са в състояние да накарат да продаде душата си и най-честният човек — каза г. Хорозов и посочи с пръст към една „многоумна дама“, която седеше на един от по-първите столове горделиво и която гледаше аристократически на окружающите я предмети. — Моята фамилия говори, че секи един мъж е длъжен по-напред от сичко да не унижава достойнството на къщата си, т.е. — да облача жената си и децата си прилично, да яде и да пие сладко и да не ходи на гости без ръкавици; а ако му се не роди житото и ако не бъде в състояние да поддържи себе си пред светът с честни средства, то да стане компаньон на г-на Парушова, да се подружи с конокрадците и да се навърта сяка нощ около руската граница. В сегашното време хората не гледат вече нито на безполезната честност, нито на излишната чистота, нито на пияната правда. Мъдростта е парата, вярата е дебело прасе, надеждата е пълната гуша, а любовта е такъв един капак, който покрива сяко едно престъпление. Едно време и аз имах нещастие да мисля, че честността стои по-високо от шкембето и от гражданските приличия, но дълговременната опитност и здравият разум ме увериха, че вътрешната красота не струва ни пребиена пар?. Тряба да ви кажа и това, че ако нашите колонисти и нашите граждани да би били малко по-умни, то не би ме избрали за депутатин и не би ми дали неограничена власт да решавам тяхната съдба. Те твърде добре знаеха, че моята ръка е научена да бърка в чуждите джебове, че моята душа е везана и че на моето сърце лежат твърде важни прегрешения. Кой им е крив? Аз имам обичай да служа само на силните и на богатите, които отделят масчица и за моето чувство.
Съдиите станаха, влязоха в едно малко стайченце и седнаха да се съветват. След десетина минути тие изнесоха следующето решение: „После дълги размишления и после множество препирни небесният трибунал реши: 1) отсега нататък г. Хорозов ще да се храни из тайните фондове на различни комисии и неговото гражданско значение ще да остане на своето място, защото в слепите царства царува онзи, който има едно око, и защото между глупците и Тома има пълно право да бъде «дворянин» (чокоин); 2) на болградските патриоти ще да се окачи по едно звънче, защото сяко едно човеческо или животно стадо трябва да издава какъв-годе глас и защото звънчето играе между скотовете такава също роля, каквато играят между генералите и чиновниците декорациите; 3) на селяните, които се наричат колонисти и които са се преселили в Бесарабия да намерят по-лесен живот и по-топло кьошенце, да се даде по една юзда, по една тежка мотика и по малко хрян за под носът.“
Обвиняемите и обвинителите останаха задоволни.
След малко време едно от старчетата позвъни изново и пред страшната трибуна излязоха няколко други още „по-народолюбиви“ личности, които имаха големи „чувства“ и мазни лица. Секретаринът прочете следующето: „Известно е вече, че българският народ се бори в продължението на толкова години против гръцкото духовенство и че правителството на негово величество султанът се уплаши да се не родят по-важни требования и позволи му да основе своя независима йерархия.“ Българската радост беше необяснима. Сиромасите се молеха богу и очакваха големи облекчения и по-щастлив живот; чорбаджиите се готвеха да разделят с владиците доброволните пожертвования и обязателните данъци; Стоил Попов, отец Балабанов, Казанлъшкото „обаче“, синьор Кръстович, Иванчо, Арнаудов и др. наточиха зъбите си за владишки прасета и за порезаници; най-после, множество градски чапкъни, множество нехранимайковци, множество гръкомани, душепродавци и народопродавци, и множество словесни гъски се явиха пред лицето на представителят на екзархията и пожелаха да приемат ангелски чин, „месоядно“ посвещение, червени гащи, арнаутска нравственост и башибозушка власт. С една дума, нашето нещастно отечество и нашата още по-нещастна екзархия заприличаха твърде скоро на безжизнени лешове, над които се бяха събрали и калесани и некалесани, и звани и незвани, и гуджовци и мурджовци, и захвана се безцеремонно пирувание.