После прочитанието на тоя обвинителен акт, един от съдиите, който приличаше повечето на жена, нежели на мъж, се обърна и ме попита:
— Направил ли си ти тие престъпления и признаваш ли себе си за виновен?
— Аз съм правил на земята много по-големи престъпления — отговорих аз, — но да припозная себе си за виновен не мога, защото хаджи Кочьовица е изгубила вече своята сладост, а Стефани св. Спиридонската ме обича повече, нежели дяда попа. Ако не вярвате, то попитайте г-на Шеварова. Освен това дядо поп е голям келепирджия. Той прибира сичко, щото и да му падне на ръка, а аз съм возпитан другояче. Когато х. Кочьовица дохожда в Букурещ, то ни един от членовете на „Добродетелната дружина“ не пожела да я земе за жена (впрочем, единът от тях не беше още овдовял, а дядо владика не беше в Букурещ); а дядо поп, който пред сяка една жена се облизва като котурак, зема тая сирота жена и заведе я в градината Чешмеджиу… Как да се припозная за виновен, когато дядо поп е по-голям майстор от мене? А колкото за Стефани св. Спиридонската, то това мило създание ме обича твърде много. Когато дядо поп ме заваряше при нея, то тя ме скриваше под мусандрата; а когато той се поизпотяваше и тръгваше да си върви, то тя го чумосваше и думаше: „На тоя пръч и десет жени са малко. Не видиш ли, че и ръцете му, и главата му са захванали вече да треперят!“ — „Ръцете му не треперят от това — отговарях аз — Той си е аслъ сакатичък в ръцете. Не си ли видяла как се той кръсти?“ — „Нема сакат човек може да бъде поп?“ — питаше нашата орташка жена. — „За нашата черкова и сляп да бъде попът, пак няма нищо — отговарях аз, — защото и сам дядо владика не знае както тряба литургията.“ — „Боже мой, боже мой, какви грехове не стават по тоя свят!“ И така, г-да съдии, аз ви казвам, че не мога да припозная себе си за виновен.
— Ако не признаеш себе си за виновен, то ти ще да бъдеш провъзгласен за еретик и ще да ти се земе имането за полза на бабината Гинина дъщеря — отговори съдията.
— Аз и без това не вярвам в сметките на „Добродетелната дружина“ и в патриотизмът на нейните членове — отговорих аз. — Аз съм съгласен да бъда еретик, т.е. такъв, какъвто съм бил от самото си рождение, но да дам имането си на бабината Гинина дъщеря — това не мога направи, защото в това отношение аз не съм бил ортак с дяда попа, не съм крал коне с Антона Парушова и не съм бил мъж на жаба Крекетуша. Моето имане аз харизвам на читалището „Братска любов“, но с условие, че читалищното настоятелство ще да отиде у мадам Ценович и да иска откраднатите мобели. В противен случай аз протестирам против българската екзархия и задържам правото си да псувам и старо, и младо.
После тоя мой категорически отговор божествената юстиция влезе в стаята на съвещанието и след няколко минути изнесе следующето решение: „В името на човеческата глупост и на сичките европейски закони, божественият трибунал решава: 1) На основание на 35 § от наполеоновският кодекс за кражбите на «Добродетелната дружина» отсега нататък и до «скончания мира» се позволява да прибира имането на умрелите (изключава се само имането на еретикът Недялка Пандурски), да прави и да вижда сметките си в темнината и да помага само на оние сироти, които предварително задължават нейните членове, ако не с друго, то барем с една приятна усмивка или с едно съмнително намигвание. И така, в силата на тоя параграф, ако любовниците на дяда попа имат черни очи, дълги коси и бели снаги (да се пита за това о. Герасим). «Добродетелната дружина» е длъжна да затвори училището и да земе тие Марии Магдалини под своето непосредствено покровителство. Общите къщи са големи — може даже и манастир да се отвори; 2) На основание XIX глава от Кормчията книга, сакатият поп Герасим, защото не е отишел да причести еретикът Недялка Пандурски, да се затвори в пивницата на дяда владика и да се държи там най-малко 8, словом осем, деня. Наказанието на попът трябва да екзекутира неговият духовен началник; 3) Сичкото движимо и недвижимо имущество на еретикът Пандурски се дава във вечно владение на читалището «Братска любов», което от своята страна се задължава да проповяда братска любов между келнериците, да издаде теорията на своето оплодотворявание и да вдъхне в българският народ най-строго благонравие. Контролата върху това се дава на един от нашите млади доктори; 4) Според наказателният законник на Мемиш паша, Пандурски се проглашава за еретик и оставя се в магарешкият рай, за да отговори и на останалите обвинения; 5) Капето и Кутлето ще да останат при него в качество на пазачи; 6) Заседанието се отлага за до неделя.“