Но ако безмозъчната глава на г-на Оджакова е могла да напише теория за българската поезия, ако Найденов е бил в състояние да редактува български вестник и ако санитарната комисия в Браила оставя г. Савича да се разхожда свободно по улиците, то защо аз, Недялко Пандурски, на когото политическите и литературните способности не е могло да отнеме ни едно безсловесно животно и на когото пред талантът в псувните са се покланяли даже и шарлаганените тулуми на „Добродетелната дружина“ — защо аз, казвам, да не стана министър на българското просвещение и защо аз да не напечатам на фараоново иждивение статистиката на „мудрословеснейшият и изряднейшият из всех болградских учителей“ Василия Стоянова Жеравченина?
— Кой е Недялко Пандурски? Де е еретикът Недялко Пандурски? — извикаха няколко ангелски гласове и прекъснаха моите патриотически размишления. „Ето ти тебе и министър на просвещението“ — си помислих аз и за едно мигновение се намерих в салонът на небесният ареопаг.
Събранието беше пълно, и същото, което заседаваше и оная неделя, само наместо св. Пафнутия, за графиерин беше турнат св. Пахомий Болградски. — „Чети, отче Пахомие“ — каза божият прокурорин. Св. Пахомий захвана: „Екзархията, за любовта на която аз станах от архимандрит ходжа (това е, аз мисля, позволително, ако един сиромах човек има намерение да напълни търбухът си), като видя безбожието на болградчани, ме изпроводи да им стана градинарин и да ги наставя на път божи. Дорде бях аз там, то сичко вървеше като мед и масло, но Пандурски, който се считаше и тогава за представител на влашките българи, съблазни дъщерята ми и посея такъв раздор между румънското министерство и доходите на централната школа, щото днес на болградчани, които едно време са отнели Бесарабия от вълците и от жабите — се запрещава даже и да блеят на своят варварски език. Румънското правителство ще да им отнеме земята и тие не ще имат вече нито де да пасат. По тие причини болградчани протестират пред божественият трибунал и искат: 1) Пандурски да се хвърли в геенната огнена; 2) на Антона Парушова да се даде едно парче земя, за да има де да заравя крадените телета, и 3) Хорозов да се избере и занапред за депутатин в камарата, за да защити барем шапките на колонистите. Това е едно от обвиненията, на което еретикът Пандурски е длъжен да отговори.“
И аз отговорих: „Г-да съдии, ако о. Пахомий иска да каже, че аз съм съблазнил неговата 14-годишна дъщеря Райна, то аз желая да опровъргна това обвинение, защото съм чел Христоитията на Райна Поповича и геономията на Доброплодната гъска и познавам, че само попът из българската черкова в Букурещ е способен да прави такива богоугодни дела. (Капето и Кутлето искат да защитят дяда попа, но президентинът, св. Акакий, им казва да стоят зади вратата и да не лаят.) А ако румънското правителство иска да отнеме земята на бесарабските добичета и да погълне доходите на централната школа, то това произлазя от туй, защото румънският министър на просвещението се е научил, че почти сичките професори в тая школа са руски пропагандисти и изповядат мохамеданска вяра (има и един циганин), следователно, ако разгледаме вопросът археологически и економически, то правото на по-силният принадлежи на дакоромеите, защото само фанариотите имат право да наследят царството на жабите и на вълците. Българите са народ чергарски и аз, като техен представител, не признавам себе си за виновен.“
После тая моя защита събранието влезе на съвещание и изнесе такова решение: „Със съгласието на божественият прокурорин, небесният трибунал решава: 1) защото попът из българската черкова в Букурещ има безчислено множество жени и любовници, то за чистотата на православната наша вяра да се припише нему и блюдодеянието със св. Пахомиевата дъщеря; 2) защото казаният поп не се е явил още на съд, а неговите защитници Капето и Кутлето са цигански адвокати, то защитата на еретикът Пандурски да се припознае за праведна, а той сам да се остави в магарешкият рай още на няколко недели, дорде се свърши процедурата на религиозната давия5; 3) защото белградските волове не знаят нито да бодат, нито да ритат, то да се земат земите им за държавният дефицит на Румъния и да им се предложи да отидат да пасат трева по скалите на Кавказ, а ако не пожелаят да оставят пепелищата си, то да им се позволи да говорят български само в кръчмите. В школата не трябва да съществува нито един московец, нито един турчин и 4) главното заседание на трибуналът, на което ще да се разгледат сичките обвинения против еретикът Пандурски, ще да стане до неделя.“ — Доволни ли сте, г. Пандурски, от тия решения?