Никълъс Спаркс
Писмо в бутилка
На Малс и Райън
Благодарности
Тази книга нямаше да се появи, ако не беше помощта на много хора. На първо място искам да благодаря на моята съпруга Катерин, която ме подкрепяше с точната доза от търпение и любов.
Изказвам благодарността си и на моя агент Тереза Парк от „Санфорд Гриинбъргър асошиейтс“ и на редактора ми Джейми Рааб от „Уорнър букс“. Без тях книгата нямаше да бъде написана. Те са мои учители, колеги и приятели.
И накрая искам да спомена и другите хора, които заслужават моята сърдечна признателност. Лари Кършбом, Морийн Ейгън, Дан Мандел, Джон Ахърн, Скот Шуимър, Хауи Сандърс, Ричард Гийн и Дениз Динови — вие знаете ролята си в това начинание и аз ви благодаря за всичко.
Пролог
Бутилката беше хвърлена зад борда в една топла лятна вечер, няколко часа преди дъждът да завали. Като всички бутилки, и тя беше чуплива и щеше да се строши, ако бъдеше пусната на твърда почва дори само от четирийсет-петдесет сантиметра. Но ако една бутилка се запечата добре като тази и се хвърли в море, тя става един от най-ценните морски предмети, познати на човека. Може да плава, без да е застрашена от урагани и тропически бури, да подскача върху най-опасните насрещни течения. В известен смисъл тя представлява идеалното убежище за посланието, което носи в себе си, послание, изпратено да изпълни едно обещание.
Подобно на всички бутилки, оставени на прищевките на океаните, и нейният курс беше непредвидим. Ветровете и водните течения играят голяма роля за посоката на всяка бутилка, бурите и плаващите останки също могат да изменят пътя ѝ. Понякога рибарска мрежа ще я залови и ще я отнесе на десетки километри в обратната на дотогавашната ѝ посока. В резултат на това две бутилки, пуснати едновременно в океана, могат да бъдат изхвърлени на брегове, разделени от цял континент, или дори на две противоположни точки на земното кълбо. Няма начин да се предскаже пътят на такава една бутилка и това е част от нейната загадка.
Тази загадка е възбуждала любопитството на хората още от появата на първите бутилки, а някои дори са се опитвали да разкрият нещо повече за нея. През 1929 година екип от немски учени се заели да проследят пътя на една бутилка. Хвърлили я в южната част на Индийския океан с бележка, в която отправяли молба към онзи, който я намери, да запише на кой бряг е била изхвърлена и отново да я пусне в морето. До 1935 година бутилката обиколила света и изминала приблизително 25 600 километра — най-дългото официално зарегистрирано разстояние.
Посланията в бутилки датират в хрониките отпреди векове и сред авторите им се срещат някои от най-известните имена в историята. Така например в средата на 1700 година Бен Франклин използвал бутилки със запечатани вътре бележки, за да събира основни данни за водните течения на източното крайбрежие — информация, която все още се използва. Дори и днес Военноморските сили на САЩ използват бутилки, за да получат данни за приливите и отливите и за водните течения, и те служат за проследяване посоката на петролните разливи.
Най-известното писмо, изпратено по този начин през 1784 година, е на един млад моряк на име Чуносуке Мацуяма. След корабокрушение той се добрал до един коралов риф, но останал без храна и вода. Преди смъртта си описал какво му се е случило с издълбани върху парче дърво думи и го запечатал в бутилка. През 1935 година — 150 години, откакто била пусната във водата — бутилката била изхвърлена на брега край малко селце в Япония, родното място на Мацуяма.
Бутилката, хвърлена в морето в една топла лятна вечер, не съдържаше нито писмо на корабокрушенец, нито беше използвана за получаване на морски данни. В нея също имаше писмо, но то щеше да промени завинаги съдбата на двама души, двама души, които иначе никога нямаше да се срещнат, и по тази причина писмото можеше да се нарече „съдбовно“. В продължение на шест дни бутилката се носеше бавно върху вълните в североизточна посока, движена от ветрове, духащи над Мексиканския залив. На седмия ден ветровете стихнаха и бутилката сама пое право на изток и накрая намери пътя си към Гълфстрийм, набра скорост и заплава на север, изминавайки по сто и дванайсет километра на ден.
След две и половина седмици, откакто беше хвърлена в морето, тя все още се носеше по Гълфстрийм. На седемнайсетия ден обаче силна буря — този път над Средно атлантическия океан — отприщи източни ветрове, толкова силни, че изхвърлиха бутилката от течението и тя започна да плава към Ню Ингланд. Тъй като беше вече далече от Гълфстрийм, който да ускорява хода ѝ, бутилката отново се понесе бавно. Цели пет дни криволичеше в различни посоки близо до брега на Масачузетс, докато не попадна в рибарската мрежа на Джон Хейнс. Рибарят я откри между стотиците мятащи се костури и я хвърли настрани, докато преглеждаше улова си. По една щастлива случайност бутилката не се счупи, но рибарят бързо забрави за нея и тя остана в носовата част на лодката до вечерта, когато лодката отново пое към залива Кейп Код. Към осем и половина същата вечер, след като Хейнс хвърли котва в границите на залива, както си пушеше цигарата, бутилката отново се изпречи пред погледа му. Тъй като слънцето се бе спуснало съвсем ниско зад хоризонта, той я вдигна, но не видя нищо необикновено в нея и я метна нехайно зад борда. Оттук би следвало да се предположи, че бутилката ще бъде изхвърлена на брега край някое от малките селища, разположени покрай залива.