Работата беше там, че винаги имаше нещо да се върши. Трябваше да се измият чиниите, да се почисти банята, да се смени пясъкът в тоалетната на котката; да се ремонтира двигателят на колата, прането да се изпере, да се платят домакинските сметки. Колкото и да ѝ помагаше Кевин, изпълнявайки своите задължения вкъщи, ходенето на училище, игрите с приятели и другите му занимания запълваха неговото време почти толкова, колкото и нейното. В крайна сметка списанията, за които бе абонирана, отиваха право в кошчето за боклук, без да бъдат прочетени, плануваните писма оставаха ненаписани и понякога в такива моменти тя започваше да се опасява, че животът ѝ тихомълком се изнизва покрай нея.
Но как да промени всичко това? „Живей си живота ден след ден“, често я съветваше майка ѝ. Но на майка ѝ не се налагаше да работи навън или да отглежда силен и самоуверен, макар и обичлив син, чийто баща не е до него, за да помага. Тя не разбираше напрежението, на което е подложена Тереза буквално всеки ден. Не я разбираше и по-малката ѝ сестра Джанет, която тръгна по стъпките на майка им. Тя и съпругът ѝ имат щастлив брак вече единайсет години и трите им прекрасни момиченца са доказателство за това. Едуард не минава за блестящ ум, но е честен човек, работи много и печели достатъчно, за да издържа семейството си и да не става нужда Джейн да работи. Навремето Тереза си мислеше, че сигурно ще ѝ хареса такъв начин на живот, дори това да значеше да се раздели с професията си.
Но не беше възможно. Особено откакто се разведе с Дейвид — вече три години, дори четири, ако се сметне и годината, в която живееха отделно. Не мразеше Дейвид за това, което ѝ бе сторил, но уважението ѝ към него изчезна. Изневярата, била тя във вид на еднократно преспиване или дълга връзка, не беше нещо, което тя можеше да подмине. Не я утеши и фактът, че той не се ожени за жената, с която имаше извънбрачна връзка цели две години. Злоупотребата с доверието е непоправимо.
Дейвид се бе върнал в родния си щат Калифорния година след като се разделиха, и няколко месеца по-късно се запозна с Анет. Новата му съпруга се оказа много религиозна и малко по малко събуди интереса на Дейвид към църквата. Вечен скептик, Дейвид винаги е изпитвал глад към нещо по-значимо в живота си. Сега той ходи редовно на църква и дори е поел ролята на брачен съветник наред с пастора. Какво би могъл да каже той на някого, който върши същите неща, каквито сам вършеше, често се питаше Тереза, и как ли помага на другите, след като не можа да помогне на себе си? Това не знаеше и всъщност не я интересуваше. Достатъчно ѝ беше, че той все още проявява интерес към сина си.
Естествено, разводът ѝ с Дейвид сложи край и на много от приятелствата. Тя вече не беше част от двойка, стана някак излишна, когато беше на гости у приятели по Коледа или на събирания на барбекю. Но не всички се отдръпнаха от нея. Малкото, които ѝ останаха, често оставяха съобщения на телефонния ѝ секретар с покани за обяд или вечеря. От време на време тя приемаше поканите, но в повечето случаи любезно отказваше. Чувстваше, че тези приятелства не са както някога, а и не можеха да бъдат! Нещата се променят, хората се променят, а животът си течеше покрай нея.
След развода си беше излизала само няколко пъти с мъже. Не че не беше привлекателна. Напротив, беше — поне така ѝ казваха често. Имаше тъмнокафява коса, дълга до раменете, съвсем права и лъскава като коприна. Очите ѝ, за които получаваше най-често комплименти, бяха кафяви с лешникови точици, които улавяха светлината, когато беше навън. Не се чувстваше стара, но когато се погледнеше в огледалото, виждаше, че възрастта ѝ я изпреварва. По още една нова бръчица около очите, нов сив косъм, поникнал сякаш за една нощ, леко уморен вид от това, че е непрекъснато в движение.
Приятелките ѝ смятаха, че преувеличава. „Сега изглеждаш много по-добре, отколкото преди години“ — уверяваха я те. Наистина, все още забелязваше, че някои мъже я заглеждаха по пътеката между щандовете в супермаркета. Но тя вече не беше и никога нямаше да бъде отново на двайсет и две. Не че искаше, дори да беше възможно, освен ако можеше да върне в младостта и по-зрелия си ум, мислеше си тя понякога. Защото в противен случай вероятно пак щеше да попадне на друг като Дейвид — хубавец, който жадува за хубавите неща от живота с основната мисъл, че не е длъжен да играе по правилата. Но по дяволите, правилата са важно нещо, особено онези, които се отнасят до брака! Тъкмо тях човек не бива никога да нарушава. Баща ѝ и майка ѝ не ги нарушаваха, сестра ѝ и зет ѝ — също. Както и Диана и Брайън. Защо той ги наруши? И защо, продължаваше да се пита тя, докато стоеше, нагазила в прибоя, мислите ѝ непрекъснато се връщат към него, дори и след като е минало толкова време?