Вероятно има нещо общо с факта, че когато получи документите за развода, почувства, че малка част от нея умря. Първоначалният ѝ гняв тогава бе преминал в тъга, която по-късно се превърна в нещо като униние. Макар да беше непрекъснато в движение, ѝ се струваше, че вече нищо особено няма да ѝ се случи. Като че ли всеки нов ден беше съвсем същият като предишния и ѝ беше трудно да разграничи някой от тях. Веднъж, преди около година, както седеше зад бюрото си, в продължение на петнайсет минути се опита да си спомни за последната си спонтанна постъпка. Не можа да се сети за такава.
Първите няколко месеца ѝ бяха най-трудни. После гневът ѝ започна да се уталожва и неустоимото ѝ желание да се нахвърли върху Дейвид и да го накара да си плати за това, което ѝ стори, се изпари. Не можеше да направи нищо друго, освен да се самосъжалява. Макар да имаше Кевин до себе си, пак се чувстваше съвсем сама на света. Дълго време нощем не можеше да спи повече от два-три часа, а когато беше на работа, току ставаше от бюрото си и отиваше да си поплаче в колата си на паркинга.
Сега, след трите изминали години, тя искрено вярваше, че няма да може да обикне някого така, както бе обичала Дейвид. Беше трета година студентка, когато той се появи на едно празненство в женския клуб на университета, и още щом го видя, разбра, че иска да бъде с него. После тази нейна първа любов ѝ се струваше толкова всепоглъщаща, толкова силна. По цели нощи мислеше за него в леглото си и когато прекосяваше университетския двор, винаги беше усмихната и хората, с които се разминаваше, също ѝ отвръщаха с усмивка.
Но такава любов не трае дълго — поне такова беше нейното заключение. С течение на годините бракът все по-малко се покриваше с представите ѝ. Двамата с Дейвид станаха зрели хора и се разделиха. Все по-трудно ѝ беше да си спомни нещата, които за първи път ги привлякоха един към друг. Връщайки се назад във времето, Тереза си даде сметка, че всъщност скоро след женитбата им Дейвид стана съвсем друг човек, макар че тя не можеше да определи точно в кой момент беше започнал да се променя. Но какво ли не може да се случи, когато пламъкът на една връзка угасне — а при него той угасна. Случайна среща в магазин за видеокасети, разговор, в който първо се стига до обяд, а после и до хотелите извън центъра на Бостън.
Нечестното нещо в цялата ситуация беше, че понякога Дейвид много ѝ липсваше или по-скоро добрите страни на характера му ѝ липсваха. Беше се чувствала удобно по време на брака си с него — като в легло, в което е спала години наред. Свикна да има до себе си друг човек дори само за да си говори с него или да го слуша. Свикна да се събужда сутрин от аромата на току-що сварено кафе и сега ѝ липсваше присъствието на зрял човек вкъщи. Много други неща ѝ липсваха, но на първо място — интимните им моменти, когато се прегръщаха и си шепнеха един на друг зад затворени врати.
Кевин не беше достатъчно голям, за да я разбере, и въпреки че много го обичаше, това не беше онази любов, от която имаше нужда точно сега. Към Кевин тя изпитваше майчина любов, може би най-силната, най-святата на света, но друг вид любов. До ден-днешен ѝ идеше да отиде в стаята му, след като беше вече заспал, да приседне в края на леглото му и да го погледа. Кевин винаги изглеждаше толкова кротък, толкова красив, когато спеше под завивките си, отпуснал глава върху възглавницата. През деня той непрекъснато беше в движение, но нощем неговото спокойно, спящо телце винаги ѝ връщаше чувствата, които бе изпитвала към него, когато беше бебе. Но дори и тези прекрасни чувства не променяха факта, че след като излезеше от стаята му, тя слизаше долу във всекидневната, за да изпие чаша вино в компанията единствено на котарака Харви.
Все още мечтаеше да се влюби, да си има някого, който да я прегърне и да я накара да почувства, че тя е всичко, което има значение за него. Но в днешно време беше трудно, почти невъзможно, да срещне подходящия човек. Повечето от мъжете между трийсет и трийсет и пет години, които познаваше, бяха вече женени, а разведените като че ли предпочитаха по-млади жени, за да могат да ги моделират точно по свой вкус. Оставаха по-възрастните мъже и макар да ѝ беше минавало през ума, че би могла да се влюби в такъв, пак трябваше да мисли и за сина си. Тя желаеше да има до себе си мъж, който да се отнася с Кевин както подобава, а не да гледа на него като на някой нежелан придатък към жената, с която иска да бъде. Но проблемът беше в това, че по-възрастните мъже имаха по-големи деца и малцина от тях щяха да приемат с охота тепърва да отглеждат тийнейджър през 90-те години. „Аз си свърших моята работа“ — рязко беше отсякъл един неин ухажор. И това сложи край на срещите им.