— Беше едно от ония момчета, които мразиш. Можех да го застрелям.
— Да, и гърмежът щеше да ни докара червено-кожите на Тигрова Лилия. Искаш ли да те скалпират?
— Да изтичам ли след него, капитане — попита Смий разчувствуван — и да го погъделичкам с Джони Тирбушона? — Смий наричаше всички неща с приятни имена; камата си наричаше Джони Тирбушона, защото я въртеше в раната. Човек би могъл да изброи редица симпатични черти у него. Например, след като убиеше някого, той си избърсваше не оръжието, а очилата. — Джони е тих приятел — напомни той на Хук.
— Не сега, Смий — каза Хук мрачно. — Той е само един, а аз искам да избия и седемте. Пръснете се и ги търсете.
Пиратите изчезнаха между дърветата и за кратко време техният капитан и Смий останаха сами. Хук въздъхна дълбоко. Не знаем защо — може би поради меката красота на вечерта — той изпита желание да изповяда пред верния си боцман историята на своя живот. Говори дълго и сериозно, но за какво — Смий, който беше доста глуповат, не можа да разбере.
Сега той долови името Питър.
— Най-много желая да хвана техния капитан, Питър Пан — казваше Хук разпалено. — Той ми отряза ръката. — Хук заплашително размаха куката. — Отдавна чакам да се ръкувам с него с тази кука. О, ще го разпоря.
— И все пак — възрази Смий — чувал съм те да казваш, че тая кука струва колкото двадесет ръце, че можеш с нея да си вчешеш косата и да вършиш много други всекидневни работи.
— Да — отговори капитанът, — ако бях майка, щях да се моля на бога децата ми да се раждат с това, вместо с това — и той погледна с гордост желязната си кука, а после хвърли презрителен поглед на здравата си ръка. След това отново се намръщи. — Питър хвърли ръката ми на един крокодил, който случайно минаваше — каза той и потръпна.
— Често съм забелязвал твоя особен страх от крокодили — рече Смий.
— Не от крокодили — поправи го Хук, — а от един единствен крокодил. — Той сниши глас — На този крокодил толкова се услади ръката ми, Смий, че оттогава той ме следва от море в море и от остров на остров, облизва си устните и дебне момент да схруска и останалата част от тялото ми.
— В известен смисъл това е един вид комплимент — забеляза Смий.
— Не ща такива комплименти — излая сприхаво Хук. — Искам да уловя Питър Пан, който пръв възбуди у крокодила апетит към моето месо. — Той седна на една голяма гъба и сега гласът му затрепера. — Смий — каза той дрезгаво, — този крокодил щеше отдавна да ме е изял, но за мой късмет, той глътна един будилник, който непрекъснато трака в стомаха му. Аз отдалеч чувам как будилникът прави тик-так, тик-так и хуквам да бягам, преди той да се приближи. — Хук се изсмя, но смехът му звучеше глухо.
— Един ден будилникът ще престане да работи и крокодилът ще те захапе.
Хук облиза сухите си устни.
— Да — каза той, — този страх ме преследва непрекъснато.
Откакто седна, той чувствуваше, че му става необикновено горещо.
— Смий — извика той, — тази гъба е гореща! — Той подскочи. — Триста дявола, ще изгоря.
Те разгледаха гъбата. Толкова големи и здрави гъби не се срещат на континента. Рекоха да я измъкнат и тя веднага изскочи, защото нямаше корени. И още по-странно — от дупката почна да излиза пушек. Пиратите се спогледаха.
„Комин!“ — извикаха и двамата.
Те наистина бяха открили комина на подземното жилище. Момчетата имаха обичай да го запушват с голяма гъба, когато наблизо имаше неприятели. От комина излизаше не само дим, но се чуваха и детски гласове, тъй като момчетата се чувствуваха така сигурни в скривалището си, че всички бърбореха весело. Пиратите слушаха мрачно и после поставиха гъбата обратно. Огледаха се наоколо и видяха дупките в седемте дънера.
— Чу ли ги да казват, че Питър Пан го няма в къщи? — пошепна Смий, като си играеше с Джони Тирбушона.
Хук кимна с глава. Остана доста дълго време унесен в мисли и най-после смразяваща усмивка се появи на мургавото му лице. През всичкото време Смий чакаше той да се усмихне.
— Разкрий ми плана си, капитане — извика той нетърпеливо.
— Ще се върнем на кораба — бавно процеди Хук през зъби — и ще приготвим една голяма, мазна торта, много дебела и посипана със зелена захар. Долу може да има само една стая, защото има само един камион. Тия глупави къртици нямат достатъчно ум, за да разберат, че не е нужно да правят по една врата за всеки един от тях. Това показва, че нямат майка. Ще оставим тортата край брега на Лагуната на сирените. Момчетата винаги плуват из лагуната и играят със сирените. Ще намерят тортата и ще я излапат, защото нямат майка и значи няма да знаят колко е опасно „да се яде мокра мазна торта“. — Сега той се разсмя, но вече не с глух, а с истински смях. — Ааа, те всички ще измрат.