— Аз извърших това — каза той замислено. — Когато сънувах дами, аз им казвах: „Хубава майко, хубава майко.“ Но когато истинската майка дойде, аз я пронизах със стрела.
Той бавно се оттегли настрани.
— Не си отивай — извикаха останалите нажалени.
— Трябва да си отида — отговори той с разтреперан глас. — Страх ме е от Питър.
Тъкмо в този трагичен момент те чуха познат звук и едва не си глътнаха езиците от уплаха: Питър кукуригаше.
— Питър! — извикаха те, защото той винаги им се обаждаше така, когато се завръщаше.
— Да я скрием — пошепнаха момчетата и бързешком се събраха около Уенди. Но Свирчо продължаваше да стои настрана.
Отново се чу звучното кукуригане и Питър се спусна пред тях.
— Поздравявам ви, момчета — извика той. Те машинално отвърнаха на поздрава му и отново се възцари мълчание.
Питър се намръщи.
— Аз се върнах — каза той разпалено. — Защо не викате ура?
Те отвориха уста, но не се чу никакво ура. Бързайки да им съобщи чудесната новина, той не обърна внимание на това.
— Голяма новина, момчета! — извика той. — Най-после доведох една майка за всички ви.
Пак не се чу никакъв звук, освен едно глухо тупване — Свирчо бе паднал на колене.
— Не сте ли я виждали? — запита Питър, който започваше да се тревожи. — Тя летеше насам.
— О, боже! — обади се един глас.
— О, печален ден! — обади се друг глас.
Свирчо стана.
— Питър — каза той спокойно, — ще ти я покажа. — И макар че другите искаха да я скрият, той рече: — Дръпнете се, близнаци. Нека Питър я види.
И така, те всички отстъпиха, Питър я погледа малко. Не знаеше какво да прави.
— Тя е мъртва — Питър се почувствува неловко. — Може би е изплашена, че е мъртва.
Мина му през ума да хвръкне по някакъв смешен начин и да лети, докато вече не я вижда; а после да не се връща на това място. Ако той бе постъпил така, всички момчета щяха да го последват.
Но той видя стрелата. Измъкна я от гърдите й и погледна дружината си.
— Чия е тази стрела? — запита той строго.
— Моя, Питър — каза Свирчо, като отново падна на колене.
— О, подла ръка — извика Питър и вдигна стрелата, за да я използува като кама.
Свирчо не трепна. Разтвори ризата си и каза с твърд глас:
— Удряй, Питър, удряй право в сърцето.
Два пъти вдигна Питър стрелата и двата пъти ръката му увисна безсилна надолу.
— Не мога да те ударя — призна той със страхопочитание. — Нещо ми спира ръката.
Всички го погледнаха с учудване, освен Нибз, който за щастие гледаше към Уенди.
— Тя ти спира ръката — извика той, — лейди Уенди. Погледнете й ръката.
Странно, но Уенди действително бе вдигнала ръка. Нибз се наведе над нея и почтително слушаше:
— Струва ми се, че каза „Горкият Свирчо“ — пошепна той. — Жива е — каза кратко Питър.
И в същия миг Дребосъка изкрещя:
— Лейди Уенди е жива!
После Питър коленичи до нея и намери копчето си. Сигурно си спомняте, че тя го беше турила на синджирче, което носеше на врата си.
— Вижте — каза той, — стрелата се е ударила тук. Това е целувката, която й дадох. Тази целувка й спаси живота.
— Аз си спомням за целувките — намеси се бързо Дребосъка. — Чакай да видя. Да, да, това е целувка.
Питър не го чу. Той молеше Уенди да се съвземе по-бързо, та да й покаже сирените. Тя, разбира се, не можеше още да отговори, тъй като беше припаднала от уплаха. Внезапно над главите си дочуха ридание.
— Слушайте как плаче Менче-Звънче — каза Къдравия. — Плаче, защото Уенди е жива.
Тогава те трябваше да разкажат на Питър за престъплението на Менче-Звънче. Никога дотогава не го бяха виждали така разгневен.
— Слушай, Менче-Звънче — извика той. — Аз вече не съм ти приятел. Махай се оттук и никога вече не се връщай.
Феята кацна на рамото му и започна да му се моли, но той я пропъди. Едва когато Уенди вдигна ръка, той поомекна и каза:
— Е, не завинаги, но за една седмица.
Да не си мислите, че Менче-Звънче беше благодарна на Уенди, загдето вдигна ръка? О, боже! Никога дотогава не бе изпитвала толкова силно желание да я ощипе. Феите наистина са странни, и Питър, който така добре ги разбираше, често ги пляскаше.
Но какво да правят с Уенди, която беше така отпаднала?
— Да я свалим долу в подземната къща — предложи Къдравия.
— Да, да — подкрепи го Дребосъка, — точно така се постъпва с една дама.
— Не, не — отсече Питър, — не бива да я докосвате. Това няма да бъде достатъчно почтително.
— Точно така мисля и аз — каза Дребосъка.
— Но ако остане да лежи тук — каза Свирчо, — тя ще умре.