На тази песен тя отговори доста нескромно:
С юмруци те отвориха прозорци и направиха щори от големи жълти листа. Но рози откъде да намерят?
— Рози — извика Питър строго.
Те бързо насадиха на ужким най-красивите рози на света, които уж пълзяха по стаите.
Ами бебета?
За да не заповяда Питър да станат сами на бебета, момчетата бързо запяха:
Питър намери, че това е отлична идея и веднага започна да твърди, че е негова. Къщичката беше твърде хубава и несъмнено Уенди се чувствуваше много уютно в нея, макар че те, разбира се, не можеха да я виждат. Питър крачеше наго-ре-надолу и даваше заповеди за последните подробности. Нищо не убягваше от орловия му поглед. В момента, когато къщичката изглеждаше напълно завършена, той извика:
— Няма чукало на вратата!
Всички момчета бяха много засрамени, но Свирчо откъсна подметката от обувката си и от нея стана отлично чукало.
„Сега е напълно завършена“ — казаха си те.
Оказа се, че грешат:
— Няма комин! — каза Питър. — Трябва да имаме комин.
— Безспорно къщата се нуждае от комин — добави Джон с важен вид.
Тогава на Питър му хрумна една блестяща мисъл. Той грабна цилиндъра от главата на Джон, изби дъното му и постави шапката на покрива. Малката къщичка бе тъй доволна с чудесния комин, че от шапката, сякаш в знак на благодарност, веднага започна да излиза дим.
Къщичката вече беше наистина завършена. Нямаше какво друго да се прави, освен да се почука на вратата.
— Сега всички си оправете дрехите. Първите впечатления са ужасно важни — предупреди ги Питър.
Той много се радваше, че никой не запита какво значи първи впечатления. Не запитаха, защото всички бяха заети да си оправят дрехите.
Питър почука почтително. Сега гората беше така притихнала като момчетата; не се чуваше звук освен от Менче-Звънче, която ги наблюдаваше от един клон и открито им се подиграваше.
Момчетата се питаха дали някой ще отвори вратата. И ако я отвори някоя дама, как ще изглежда тя?
Вратата се отвори и излезе една дама. Беше Уенди. Те в миг свалиха шапките си. Тя изглеждаше много изненадана; и те се бяха надявали, че тя ще изглежда точно така.
— Къде се намирам? — попита тя.
Разбира се, Дребосъка първи се обади.
— Лейди Уенди — каза той бързо, — за вас построихме тази къщичка.
— О, кажете, че ви харесва — извика Нибз.
— Чудесна, сладка къщичка — рече Уенди и точно тези думи те бяха очаквали да чуят от нея.
— А ние сме децата — изкрещяха двамата близнаци.
Те всички паднаха на колене и протягайки ръце, извикаха:
— О, лейди Уенди, стани наша майка.
— Да стана ваша майка ли? — възкликна Уенди със светнало лице. — Разбира се, това е прекрасно и очарователно, но както виждате, аз съм малко момиченце и нямам никаква опитност.
— Това няма значение — каза Питър, като че ли той беше единственият от присъствуващите, който знае всичко по въпроса, макар че в действителност знаеше най-малко от всички. — Ние просто имаме нужда от една мила майчинска личност.
— О, боже! — възкликна Уенди. — Виждате ли, аз мисля, че съм точна такава личност!
— Точно така, точно така — извикаха всички, — веднага разбрахме това.
— Много добре — каза тя. — Ще направя всичко, което е по силите ми. Влезте веднага вътре, палави деца. Сигурна съм, че краката ви са мокри. И преди да ви сложа в леглата, тъкмо ще имам време да свърша приказката за Пепеляшка.
Те влязоха вътре; не знам как се намери място за всички, но в Небивала земя човек може да се смести съвсем на тясно. И това беше първата от многото весели вечери, които те прекараха с Уенди. След малко тя ги зави в голямото легло в тяхната подземна къща. Самата тя спа тази нощ в малката къщичка, а Питър стоеше на стража отвън с извадена сабя, тъй като можеше да се чуе как пиратите пируват някъде далеч и вълците обикалят и търсят плячка. В мрака къщичката изглеждаше толкова уютно и безопасно място: ярка светлина минаваше през щорите, коминът пушеше прекрасно и Питър стоеше на пост.
След известно време той заспа и някои феи, които не се държаха здраво на краката си, понеже се завръщаха в къщи от пиянско пиршество, се изкачваха по Питър. На всяко друго момче, което би препречило пътя им, те биха направили голямо зло, а Питър само го щипваха по носа и продължаваха пътя си.