Какви бяха собствените му чувства, какво мислеше той за самия себе си след тази победа? Това много биха искали да научат и неговите кучета в този момент, когато, дишайки тежко и бършейки ножовете си, благоразумно се бяха събрали на известно разстояние от него и като порове хвърляха бегли погледи към този необикновен човек. Сигурно сърцето му е ликувало, но лицето му не издаваше никакви чувства: тъмна и самотна загадка, той се държеше настрана от хората си както духом, така и телом.
Задачата, която Хук си бе поставил за тази нощ, не беше още свършена, защото той не бе дошъл само, за да избие червенокожите; те бяха само пчелите, които трябваше да бъдат опушени и прогонени, за да може да измъкне меда; Питър Пан искаше да хване той, Пан, Уенди и цялата дружина, но главно Пан.
Питър беше толкова малко момче, че човек се пита защо един възрастен мъж го мрази толкова. Вярно е, че Питър бе хвърлил ръката на Хук на крокодила; но дори това негово действие, което поради упоритостта на крокодила постави в голяма опасност живота на пиратския капитан, едва ли може да обясни тази неумолима и злобна отмъстителност. Истина е, че у Питър имаше нещо, което вбесяваше Хук. Това нещо не бе смелостта на момчето, нито неговата чаровна външност, нито… Но няма защо да го усукваме, ние знаем какво беше то и трябва да го кажем: неговата дързост.
Той дразнеше Хук, желязната му кука трепереше от нервност и нощем мисълта за Пан го измъчваше като някакво досадно насекомо. Докато Питър Пан е жив, изтормозеният пират ще се чувствува като лъв в клетка, в която се е промъкнало врабче.
Сега въпросът беше как да се спусне през дупката на някой дънер или как да накара кучетата си да влязат в подземната къща. Смутени и изплашени, те се гърчеха пред него, защото знаеха, че той няма да се поколебае да ги натика в дупките, като ги мушне отзад с някой кол.
А какво стана междувременно с момчетата? Ние видяхме, че при първия звън на оръжие, те се вкамениха с отворени уста и умолително протегнати към Питър ръце; и сега се връщаме при тях, когато затварят уста и ръцете им увисват надолу. Над тях врявата бе спряла почти така внезапно, както бе почнала, преминала бе като бурен напор на вятъра; и те знаеха, че последвалата тишина бе решила съдбата им.
Коя страна бе спечелила битката?
Пиратите, слушайки жадно над дънерите, чуха как всяко момче зададе този въпрос и, чуха отговора на Питър.
— Ако червенокожите са спечелили — каза той, — те ще бият тамтама си; така разгласяват те победата си.
Смий бе намерил тамтама и в този момент седеше отгоре му. „Никога вече няма да чуете този тамтам“ — измърмори той, но съвсем тихо, разбира се, защото Хук бе заповядал да се пази пълна тишина. Той се смая, когато Хук му направи знак да почне да бие тамтама. Страшната и подла цел на тази заповед бавно се проясни в главата на Смий. Вероятно той никога не се бе възхищавал толкова много на своя капитан.
Два пъти удари Смий тамтама и спря, ослушвайки се радостно. И злодеите чуха гласа на Питър: „Тамтамът! Индианците са спечелили!“
Обречените на смърт деца отговориха с радостни викове, които бяха като музика за жестоките сърца на пиратите. След това децата отново се сбогуваха с Питър. Това сбогуване озадачи хората на Хук, но всички техни чувства се стопиха в грозен възторг: враговете ще почнат да се изкачват през дънерите. Те се споглеждаха със самодоволна усмивка и търкаха ръце. Бързо и тихо Хук даваше заповедите си: по един човек при всеки дънер, а останалите да се наредят в редица на два ярда един от друг.
13.
ВЯРВАШ ЛИ ВЪВ ФЕИ?
Колкото по-бързо разкажем за този ужас, толкова по-добре. Първи се появи от дънера Къдравия. Щом изскочи навън, той се озова в прегръдката на Чекко, който го подхвърли на Смий, който го подхвърли на Старки, който го подхвърли на Бил Джюкс, който го подхвърли на Нудлер — така го мятаха от един на друг, докато той падна пред краката на черния пират. Всички момчета бяха измъкнати от дънерите си по този безмилостен начин и няколко от тях летяха във въздуха едновременно като бали стока, подхвърляни от ръка на ръка.
По различен начин се отнесоха към Уенди, която излезе последна. С иронична учтивост Хук повдигна шапката си, предложи й да го хване под ръка и я заведе до мястото, където пиратите запушваха с парцали устата на момчетата. Той си придаваше такъв важен вид и се държеше тъй изискано, че тя се вцепени и дори не можеше да заплаче: беше си всъщност малко момиченце.