И така, Свирчо благоразумно обясни:
— Виждате ли, сър, мисля, че майка ми не би искала да стана пират. А твоята майка, Дребосъче, би ли искала да станеш пират?
Той намигна на Дребосъка, който с печален тон отговори:
— Мисля, че няма да ми позволи — сякаш много му се искаше тя да му разреши да стане пират.
— Ще иска ли твоята майка да станеш пират, Близначе?
— Сигурно няма да иска — каза първият близнак, който беше не по-малко хитър от другите. — Нибз, майка ти…
— Млък! Престанете да дърдорите! — изрева Хук и пиратите издърпаха назад тези, които бяха отговорили. — Ти, момче — каза той, обръщайки се към Джон, — май че имаш малко кураж. Никога ли не ти се е искало да станеш пират, храбрецо?
И действително, когато си пишеше домашните по аритметика, Джон понякога мечтаеше да стане пират; и сега той бе поразен, че Хук избра именно него.
— Едно време мислех да се нарека Джак с червените ръце — каза той нерешително.
— Много хубаво име. Така ще те наричаме тук, приятелче, ако останеш при нас.
— Какво мислиш ти, Майкъл? — попита Джон.
— А как ще ми казвате на мен, ако остана на кораба? — запита Майкъл.
— Джоу — Черната брада.
Единствено този отговор направи впечатление на Майкъл.
— Какво мислиш ти, Джон?
Той искаше Джон да реши, а Джон искаше Майкъл да реши.
— А ако станем пирати, ще продължим ли да бъдем верни поданици на краля? — попита Джон.
Хук му отговори стиснал зъби:
— Ще трябва да ми дадеш клетва за вярност и да извикаш „Долу кралят!“
Може би досега Джон не се бе държал много добре, но в този миг той се прояви отлично.
— Тогава отказвам! — кресна той, като удари с юмрук по бурето, което се намираше пред Хук.
— И аз отказвам! — извика Майкъл.
— Владей моретата, Британия!5 — изписука Къдравия.
Вбесените пирати ги удариха през устата и Хук изрева:
— Сега съдбата ви е решена. Доведете майка им. Пригответе дъската, по която ще вървят, докато паднат в морето.
Те бяха малки момчета и побледняха, когато видяха Джукс и Чекко да слагат зловещата дъска на фалшборта на кораба. Но когато доведоха Уенди на палубата, те се опитаха да се покажат храбри.
Нямам думи, с които да мога да ви опиша какво презрение изпитваше Уенди към пиратите. За момчетата пиратството бе обкръжено с известен блясък, но това, което тя видя, бе, че корабът не беше мит от години. Нямаше нито едно прозорче, на чието стъкло да не можеш да пишеш с пръст; и на много от тях тя бе вече написала „мръсни свине“. Но когато момчетата се събраха около нея, тя, разбира се, мислеше само за тях.
— Е, хубавице моя — рече Хук със захаросан глас, — сега ще видиш как децата ти ще тръгнат по дъската и ще паднат в морето.
Макар да беше изискан джентълмен в облеклото си, дантелената му яка бе изцапана от изобилната пот, която бе избила по лицето му, когато се ровеше в душата си. Той изведнъж си даде сметка, че Уенди е втренчила поглед в измърсената му яка и с бърз жест се помъчи да я скрие, но беше вече твърде късно.
— Непременно ли трябва да умрат? — попита Уенди. На лицето й бе изписано такова страшно презрение, че Хук едва не припадна.
— Непременно — изръмжа той и след това злорадо извика: — Тишина! Да чуем последните думи на една майка към децата й!
Сега Уенди се прояви достойно и величаво.
— Ето последните ми думи, скъпи деца — каза тя твърдо. — Смятам, че имам поръчение до вас от истинските ви майки и то е следното: „Ние се надяваме, че нашите синове ще умрат като герои.“
Дори пиратите бяха поразени и изплашени от тези думи.
Тогава Свирчо изкрещя неистово:
— Ще постъпя както иска майка ми. Как ще постъпиш ти, Нибз?
— Както иска майка ми. Как ще постъпиш ти, Близнак?
— Както иска майка ми. Джон, как? …
Но Хук се овладя и гласът му се възвърна.
— Завържете я! — изкряска той. Смий започна да я връзва за мачтата.
— Слушай, миличко — пошепна той, — аз ще те спася, ако обещаеш да ми станеш майка.
Но дори на Смий тя отказа да даде такова обещание.
— По-скоро бих искала изобщо да нямам деца — отвърна тя презрително.
За жалост, трябва да кажем, че нито едно от момчетата не гледаше към нея, докато Смий я връзваше за мачтата; очите на всички бяха вперени в дъската, по която след малко трябваше да тръгнат. Вече не можеха да се надяват, че ще могат да стъпят мъжествено на нея, защото бяха загубили способността си да мислят; можеха само да гледат втренчено и да треперят.