Тъкмо в този момент Ед Тейнт, кърмчията, излезе от бака и тръгна по палубата. Сега, читателю, гледай по часовника си да видиш за колко време стана всичко. Питър заби дълбоко камата си точно там, където се бе прицелил. Джон притисна с длани устата на злощастния пират, за да задуши предсмъртния му стон. Той политна напред и четири момчета уловиха падащото тяло, за да не издумти на дъските. Питър даде знак и мършата бе хвърлена през борда. Чу се плясък, после настъпи тишина. Колко време трая това?
„Един!“ (Дребосъка почна да брои.)
Питър съвсем безшумно се промъкна в кабината; и това не беше никак прибързано, защото вече няколко пирати бяха събрали кураж да погледнат наоколо. Сега всеки от тях чуваше запъхтяното дишане на другите, което показваше, че ужасното цъкане бе престанало.
— Мина, капитане — обади се Смий, като бършеше очилата си. — Сега всичко е тихо.
Хук бавно измъкна глава от дантелената си яка и се заслуша тъй напрегнато, че би чул дори ехото на цъкането. Не се чуваше никакъв звук и той се изправи решително с целия си ръст.
— Тогава да живее Джони Дъската! — изкрещя той безсрамно. Сега Хук мразеше момчетата още по-силно, защото го бяха видели как се свлече на палубата, когато чу цъкането. И той запя отвратителната песен:
За да изплаши пленниците си още повече, той започна да танцува върху някаква въображаема дъска, като същевременно правеше гримаси, макар че това уронваше достойнството му до известна степен. Когато свърши танца, Хук извика:
— А преди да тръгнете по дъската, не искате ли да се запознаете с котката с деветте опашки?6
Тогава момчетата паднаха на колене.
— Не, не! — извикаха те тъй жално, че всички пирати се усмихнаха.
— Донеси котката, Джукс — извика Хук. — Тя е в кабината.
В кабината. Ами Питър е в кабината! Децата се спогледаха.
— Слушам, сър! — каза Джукс весело и изтича в кабината. Те го проследиха с очи; почти не чуваха, че Хук запя нова песен и пиратите я подеха:
Края на песента никога няма да научим, защото тя бе внезапно прекъсната от страхотен писък, който проехтя в кабината, понесе се като ридание през кораба и заглъхна в далечината. Той бе последван от кукуригане и децата добре разбраха какво значи то; на пиратите обаче кукуригането се стори по-злокобно от писъка.
— Какво беше това? — извика Хук.
— Двама — изрече тържествено Дребосъка. Италианецът Чекко се поколеба за миг и после се втурна в кабината. Излезе с разстроено лице, като се олюляваше.
— Какво става с Бил Джукс, куче? — изсъска Хук, като се наведе над него.
— Става това, че той е мъртъв, пронизан с нож — отвърна Чекко с глух глас.
— Бил Джукс мъртъв! — извикаха стреснатите пирати.
— В кабината е тъмно като в рог — продължи Чекко с разтреперан, почти неразбираем глас — и в нея има нещо ужасно, това което чухте да кукурига.
Хук видя и тържествуващите лица на момчетата, и смръщените погледи на пиратите.
— Чекко — каза той с най-суровия си глас, — върни се обратно и ми доведи това кукуригу.
Чекко, най-храбрият от храбрите, се сви пред капитана си, повтаряйки „не, не“; но Хук замърка като котка и загледа куката си.
— Каза, че отиваш, нали? — рече той замислено.
Чекко разпери отчаяно ръце и тръгна. Нямаше вече пеене, всички се ослушваха. Пак се чу предсмъртен писък, последван от кукуригане.
Никой не проговори, освен Дребосъка.
— Трима — каза той.
Хук махна с ръка и събра пиратите около себе си.
— Дявол да го вземе — изрева той. — кой ще ми доведе това кукуригу!
— Почакай, докато излезе Чекко — изръмжа Старки и останалите подеха думите му.
— Какво ми се стори, че казваш? Доброволно ли искаш да отидеш? — каза Хук и отново замърка.
— Не, дявол да го вземе, не съм казвал такова нещо! — кресна Старки.
— Куката ми мисли, че си казал — каза Хук и тръгна към него. — Питам се, Старки, дали не би било препоръчително да задоволим желанието на куката.
— По-скоро ще отида на бесилката, отколкото да вляза вътре — опъна се Старки и екипажът пак го подкрепи.
— Бунт ли е това? — попита Хук с най-учтивия си тон. — И Старки е главатарят?
— Милост, капитане! — захленчи Старки цял разтреперан.
— Да се ръкуваме, Старки — каза Хук и протегна куката си.
Старки се огледа наоколо с надежда, че пиратите ще му помогнат, но всички го изоставиха. Той отстъпваше назад. Хук бавно се приближаваше към него; червеното огънче пламна в очите му. С отчаян писък пиратът скочи на Дългия Том и се хвърли в морето.