И така, когато мисис Дарлинг се върна в детската спалня, за да види дали мъжът й е заспал, всички легла бяха заети. Децата очакваха да чуят радостния й вик, но не се чу никакъв звук. Тя ги видя, но не можеше да повярва, че са си вече в къщи. Разбирате ли, тя толкова често ги виждаше насън в леглата им, та и сега си помисли, че сънува.
Седна на стола пред огъня, където някога ги бе държала на скута си.
Те не можеха да разберат това и тримата се вледениха от страх.
— Мамо! — извика Уенди.
— Това е Уенди — каза мисис Дарлинг, но все още си мислеше, че я чува насън.
— Мамо!
— Това е Джон — каза тя.
— Мамо! — извика Майкъл. Сега вече той я позна.
— Това е Майкъл — каза тя и протегна ръце към своите изчезнали егоистични деца, убедена, че никога вече няма да ги прегърне наяве. Но сега ръцете й наистина обгърнаха Уенди, Джон и Майкъл, които се бяха измъкнали от леглата си и изтичали до нея.
— Джордж, Джордж — извика тя, когато гласът й се възвърна.
Мистър Дарлинг се събуди и се присъедини към общото ликуване. Нана също се втурна радостно в стаята. Човек не може да си представи по-мила гледка, но никой външен човек не я видя освен едно странно момче, което втренчено гледаше през прозореца. То се бе наслаждавало на безброй радости, които другите деца не познават; но сега бе свидетел на една радост, която никога нямаше да изживее.
17.
КОГАТО УЕНДИ ПОРАСНА
Предполагам, че искате да чуете какво е станало с другите момчета. Те чакаха долу, за да дадат време на Уенди да обясни в къщи кои са; и след като преброиха до петстотин, те се изкачиха по стълбите. Минаха оттам, защото смятаха, че така ще направят по-добро впечатление. Застанаха в редица пред мисис Дарлинг, с шапки в ръце, и малко се стесняваха, че носят пиратски дрехи. Те мълчаха, но очите им молеха мисис Дарлинг да ги приеме. Би трябвало да погледнат и към мистър Дарлинг, но те го забравиха.
Разбира се, мисис Дарлинг веднага каза, че ще ги прибере да живеят в дома й; мистър Дарлинг обаче изглеждаше странно, угнетен и те разбраха, че той счита числото за доста голямо.
— Трябва да кажа — рече той на Уенди, — че ти не вършиш работите наполовина.
Близнаците помислиха, че тази злобна забележка е насочена към тях. Първият близнак беше гордо момче и изчервявайки се, той запита:
— Може би мислите, че сме малко множко, сър? Ако мислите така, ние можем да си отидем.
— Татко! — извика Уенди възмутена.
Лицето на мистър Дарлинг продължаваше да прилича на черен облак. Той съзнаваше, че се държи недостойно, но не можеше да промени израза си.
— Ние можем да спим прегънати на две — обади се Нибз.
— Аз сама им подстригвам косите — рече Уенди.
— Джордж! — възкликна мисис Дарлинг, огорчена, загдето нейният любим съпруг се показва в такава лоша светлина.
Тогава той избухна в сълзи и истината излезе наяве. Той се радвал не по-малко от жена си, че ще приберат децата в къщи, каза той, обаче смятал, че трябвало да попитат също и него дали е съгласен, а не да го считат за нула в собствената му къща.
— Аз не мисля, че той е нула — извика в същия миг Свирчо. Ти, Къдравия, смяташ ли го за нула?
— Не, не го смятам. А ти, Дребосъко, смяташ ли го за нула?
— Съвсем не. Как смяташ ти, Близнако?
Оказа се, че нито един от тях не го смята за нула. След като честолюбието бе задоволено по този смешен начин, той каза, че ще намери място за всички тях в салона, стига само да се поберат.
— Ще се поберем, сър — увериха го те.
— Тогава, след мен! — извика той весело. — Забележете: не съм сигурен, че имаме салон, но ние твърдим, че имаме, а това е едно и също. Хайде, напред!
Той премина целия апартамент, танцувайки; момчетата също извикаха „хайде, напред“ и го последваха танцувайки. Търсеха салона. Забравих дали го намериха, но във всеки случай откриха ъгълчетата, в които се наместиха.
Колкото до Питър, той видя Уенди още веднъж преди да отлети. Не дойде направо до прозореца, а го докосна като летеше край него, така че тя да го види, да отвори прозореца, ако иска, и да го покани да влезе. Точно това и направи Уенди.
— Хей, Уенди! Довиждане — извика той.
— Господи, нима си отиваш?
— Да.
— Не би ли искал, Питър — каза тя колебливо, — да кажеш на родителите ми нещо за едно много сладко момиче?
— Не.
— За мене, Питър?
— Не.
Мисис Дарлинг дойде до прозореца, защото тя сега внимателно следеше Уенди. Тя каза на Питър, че е осиновила всички други момчета и би желала да осинови и него.
— Ще ме пратите ли на училище? — попита хитро той.
— Да.
— И после в някоя кантора?