— О, да, омъжена съм. И малкото момиче в леглото е моята дъщеричка.
— Не, не!
Но в действителност той предполагаше, че тя говори истината. Пристъпи към спящото дете с вдигнат в ръката нож. Разбира се, не я прободе, а седна на пода и зарида. Уенди не знаеше как до го утеши, макар че едно време като малко момиче лесно го утешаваше. Но сега беше вече жена. Избяга от стаята, за да помисли какво може да направи.
Питър продължи да плаче и неговите хълцания разбудиха Джейн. Тя седна в леглото си и веднага прояви интерес към него.
— Момче — попита тя, — защо плачеш?
Питър стана и й се поклони; тя също му се поклони, както бе седнала в леглото.
— Здравей — рече той.
— Здравей — отвърна тя.
— Името ми е Питър Пан.
— Да, знам.
— Дойдох да взема майка ти — обясни той — и да я заведа в Небивала земя.
— Да, знам — каза Джейн. — Аз те чаках.
Когато след малко Уенди плахо отвори вратата на стаята, Питър бе кацнал на леглото и кукуригаше великолепно, докато Джейн, изпаднала в тържествен захлас, летеше по нощница из стаята.
— Тя е моя майка — обясни Питър.
Джейн слезе на пода и застана до него с такъв израз на лицето, какъвто той обичаше да вижда по лицата на дамите, които го гледаха.
— Толкова има нужда от майка — каза тя.
— Да, знам — съгласи се Уенди с отчаян глас. — Сама най-добре зная това.
— Довиждане — каза Питър на Уенди. Той се издигна във въздуха и Джейн безсрамно го последва. За нея това беше вече най-лесният начин да се движи.
Уенди се стрелна към прозореца.
— Не, не! — извика тя.
— Само докато изчистим къщата след Зимата — рече Джейн. — Той иска винаги да му помагам в чистенето през пролетта.
— Ах, да можех да дойда с вас — въздъхна Уенди.
— Нали знаеш, че не можеш да летиш! — възрази Джейн.
Разбира се, накрая Уенди ги пусна да отлетят заедно. Виждаме я за последен път на прозореца: тя гледа как Питър и Джейн се отдалечават и се издигат високо в небето, докато станат дребни като звездички.
Както гледате Уенди, можете да забележите, че косата й побелява и фигурката й се свива, защото това се случи много отдавна. Сега Джейн е обикновена жена, чиято дъщеря се казва Маргарет. И всяка пролет, когато дойде време за голямото чистене, Питър идва (ако не забрави) да вземе Маргарет и да я отведе в Небивала земя; там тя му разправя приказки за самия него, които той жадно слуша. Когато Маргарет порасте, тя ще има дъщеря, която на свой ред ще стане майка на Питър. И така ще продължава, докато децата са весели, невинни и бъзсърдечни.
Сега, малки читателю, когато вече си прочел книгата за Питър Пан, може би ще си спомниш, че нощем, когато всички заспиват, и при теб е идвало момчето, което може всичко. Момчето, което може да лети и да те научи и теб да летиш, да победи и най-страшните пирати, честното, смело и справедливо момче.
Питър Пан, момчето, което никога не порасна, е роден в Англия. За първи път за него се споменава преди осемдесет години в книгата за възрастни „Бялата птичка“ от младия тогава публицист Джеймз Матю Бари. Там се разказва за дружбата между един мъж и едно дете. Мъжът води детето в прочутия Лондонски парк Кенсингтън. Там му разказва за Питър Пан, смелото момче, което всяка вечер щом се стъмни и затворят вратите на парка, идва тук. По-късно Бари извлича от „Бялата птичка“ онези епизоди, които са свързани с Питър Пан и ги издава в отделна книга „Питър Пан в Кенсингтънския парк“.
Вече почти осемдесет години критиците се опитват да проникнат в появата на този странен герой. Корените му са в детството на писателя. „Ужасът на моето детство — пише Бари, — беше че ще дойде ден, когато ще трябва да се откажа от игрите, а не виждах как ще стане това.“ Един друг момент от детството на писателя заема голямо място в книгите му за Питър Пан — страстната привързаност между него и майка му. Джеймз е бил на шест години, когато при злополука на леда загива по-големият му брат. Тогава цялата привързаност на майката се прехвърля върху малкия Джеймз. И още една силна привързаност — вече на младия Бари — може би е изиграла роля при създаването на неговите герои — голямата привързаност на Бари към петте деца на едно близко семейство. Той дори назовава с техните имена своите герои.
С хумор, с изящен стил, използувайки деликатно моменти от шотландския фолклор, Вари всъщност пише за своето детство — за обаятелния образ на момчето-водач, за игрите на пирати и червенокожи. Тази книга и някои други от негови съвременници въздигат в култ детството, пишейки за него с очарование и носталгия.