Беше нещо като пътна карта – предлагаше му маршрут през страховитата купчина от информация, разпръсната по масичката за кафе.
Гърни имаше едновременно добро и лошо предчувствие за това. Добро, защото указанията и поставянето на приоритети можеха да му спестят време. Лошо, защото можеха да бъдат манипулативно поднесени. Често и двете неща се оказваха верни. Но му беше трудно да пренебрегне тези упътвания, както и началното изречение от бележката на Хардуик:
Следвай подредбата ми. Ако се отклониш от пътя, ще потънеш в подвижните пясъци на блатото от информация.
Остатъкът от следващите две страници представляваше поредица от номерирани стъпки.
Номер 1: Настрой се на вълната на делото срещу Кей Спалтър. Вземи дивидито, отбелязано с А от плика, и изгледай встъпителната реч от обвинението на прокурора. Истинска класика!
Гърни взе лаптопа от кабинета си и пъхна диска в него.
Подобно на други записи от съдебни заседания, които беше виждал, и този започваше с кадър на прокурора, стоящ в свободното пространство пред подиума на съдията, с лице към съдебните заседатели. Прокашля се, преди да започне. Беше дребен мъж с късо подстригана тъмна коса, вероятно в средата на четиридесетте.
На заден фон се чуваше шумолене на листове, местене на столове, врява от неразличими гласове, някой се закашля – повечето звуци обаче утихнаха, след като съдията потропа няколко пъти с чукчето си.
Прокурорът погледна към съдията, набит чернокож мъж с мрачно изражение, който му кимна небрежно. Пое си дълбоко дъх и се загледа в пода за няколко секунди, преди да вдигне глава и да се втренчи в съдебните заседатели.
– Зло – обяви той накрая със силен и тържествен глас. Изчака да се възцари абсолютно мълчание, после продължи: – Всички си мислим, че знаем какво е злото. Учебниците по история и репортажите по телевизията са пълни със зли деяния, зли мъже, зли жени. Но схемата, която ще ви бъде разяснена, и безмилостният хищник, който в края на този процес ще осъдите, ще ви разкрият реалността на злото по начин, който никога не ще забравите.
Сведе очи към пода. Пауза. Продължение.
– Това е истинската история на един мъж и една жена, съпруг и съпруга, жертва и хищник. Историята на брак, отровен от изневяра. Историята на заговор за убийство и опит за убийство, чийто резултат – ще се убедите – е по-ужасен от смъртта. Чухте ме правилно, дами и господа, по-ужасен от смъртта.
След пауза, в която очевидно се опитваше да осъществи контакт с очи с възможно най-много заседатели, се обърна и отиде до своята маса. Точно зад нея, пред мястото, определено за зрителите в залата, седеше мъж в голяма инвалидна количка – сложно устройство, което напомни на Гърни за количките, в които Стивън Хокинг, парализираният физик, правеше редките си публични появи. Изглежда, че то подкрепяше цялото тяло на мъжа в него, включително главата. В ноздрите на създанието, което някога е било човек, бяха пъхнати тръбички за кислород и без съмнение на други – скрити – места имаше още тръбички.
Въпреки че имаше какво да се желае от ъгъла на снимане и светлината, образът на екрана даваше достатъчно ясна представа за състоянието на Карл Спалтър и предизвика гримаса на лицето на Гърни. Да бъдеш парализиран по този начин, пленен в изтръпнало нереагиращо тяло, неспособен дори да мигнеш или да се закашляш, зависим от машина, която ти помага да не се задавиш от собствената си слюнка... Исусе! Все едно да си погребан жив, а гробът да е собственото ти тяло. Да си заклещен в полумъртва маса от плът и кости – това за него беше върховният клаустрофобичен ужас. Потръпна при мисълта и продължи да гледа записа. Прокурорът отново се бе обърнал към журито, сочейки с ръка мъжа в количката.
– Трагичната история, чиято страховита кулминация ни доведе в тази зала, започва точно преди година, когато Карл Спалтър взел дръзкото решение да се кандидатира за губернатор – с идеалистичната идея веднъж завинаги да отърве нашия щат от организираната престъпност. Похвална цел, но от самото начало тя срещнала съпротивата на съпругата му – обвиняемата, която била под въздействие на порочни влияния, както ще научите по време на този процес. От мига, в който Карл започнал да се изявява на обществената сцена, тя не само го излагала публично, правейки всичко по силите си да го обезкуражи, но освен това прекратила брачните си отношения с него и започнала да му изневерява с друг мъж, така наречения й личен треньор. – Повдигна многозначително вежди към заседателите, намигвайки им с огорчено изражение. – Обвиняемата се показала като жена, готова настървено да се бори за постигането на това, което иска, на всяка цена. Когато слуховете за изневярата й стигнали до Карл, той отказал да им повярва. Но накрая трябвало да се изправи срещу нея. Казал й, че тя трябва да направи избор. Е, дами и господа, тя го сторила. Ще чуете убедителни показания за този избор, който бил да се сближи с фигура от подземния свят, Джакомо Флатано, известен като „Джими Флатс“, и да му предложи петдесет хиляди долара, за да убие съпруга й.