Разходи се напред и назад пред съдебните заседатели.
– Този апартамент, дами и господа, е бил собственост на компанията за недвижими имоти „Спалтър“. Апартаментът, от който е изстрелян куршумът, е бил пуст, пред ремонт, както повечето апартаменти в сградата. Обвиняемата е имала лесен достъп до ключовете. Ще чуете разбиващи показания, че Кей Спалтър... – спря и посочи към жената на масата, която бе обърната с профил към камерата, – че Кей Спалтър не само е била в сградата сутринта на стрелбата, но е била в апартамента, от който е изстрелян куршумът – по същото време, когато е бил прострелян Карл Спалтър. Нещо повече, ще чуете показания от очевидци, че е влязла в празния апартамент сама и си е тръгнала сама.
Млъкна и сви рамене, сякаш фактите по делото бяха толкова очевидни, че повече нямаше какво да се каже. Но все пак намери.
– Обвинението е „опит за убийство“. Но какво означава този законов термин? Помислете за следното: В деня, преди да бъде прострелян, Карл е бил пълен с живот, пълен с енергия и амбиции. В деня след стрелбата... Е, просто го погледнете. Погледнете добре мъжа, заклещен в тази количка, подпиран и крепен от метални шини и гумени ремъци, защото мускулите, които би трябвало да извършват това, са безполезни. Погледнете в очите му. Какво виждате? Мъж, толкова увреден от ръката на злото, че би предпочел да е мъртъв. Мъж, толкова съсипан от предателството на любимата си, че би предпочел да не се бе раждал.
Отново гласът извън кадър:
– Възразявам!
Съдията се прокашля.
– Приема се. – В гласа му се долавя предупредително ръмжене. – Господин Пискин, прекрачвате границата.
– Извинявам се, Ваша чест. Малко се увлякох.
– Съветвам ви да се въздържате повече.
– Да, Ваша чест. – След като се съсредоточи за миг, прокурорът се обърна отново към заседателите. – Дами и господа, тъжно е, че Карл Спалтър вече не може да се движи, да говори или да общува с нас по никакъв начин, но ужасът, запечатан в изражението на лицето му, казва, че той напълно осъзнава какво се е случило и че знае без никакво съмнение: в света съществува чисто зло. Запомнете, когато признаете Кей Спалтър за виновна в опита за убийство – както знам, че ще стане, – това, което виждате пред себе си, да, това е истинският смисъл на тази суха фраза „опит за убийство“. Този мъж в инвалидна количка. Този живот, разбит без никаква надежда за възстановяване. Погубеното щастие. Реалността, твърде ужасяващата, за да се опише с думи.
– Възразявам! – обади се гласът.
– Господин Пискин – изръмжа съдията.
– Приключих, Ваша чест.
Съдията обяви половин час почивка и повика прокурора и адвоката в кабинета си.
Гърни пусна записа отново. Никога не беше виждал подобна встъпителна реч. По емоционалността и съдържанието си бе много по-близка до заключителна реч. Но той познаваше Пискин по репутация и човекът определено не беше аматьор. Каква беше целта му? Да се държи така, сякаш осъждането на Кей Спалтър е неизбежно, че играта е свършила, преди да е започнала? Толкова ли беше сигурен в себе си? И ако това беше само встъпителната му реч, как щеше да надмине обвинението с „чистото зло“?
Като стана дума за това, искаше му се да види изражението на Карл Спалтър, което Пискин бе споменал на заседателите, но камерата не го бе уловила. Запита се дали в купищата материали, предоставени му от Хардуик, има снимка на жертвата. Вдигна листа с указанията, търсейки подсказка.
Може би не беше случайно, но това бе втората тема.
Номер 2: Виж щетите. Папката от процеса, третата снимка. Всичко е в тези очи. Не искам никога да виждам това, което е предизвикало изражението на лицето му.
Минута по-късно Гърни държеше снимка на мъж – виждаха се само лицето и раменете му. Дори с предварителната подготовка, ужасът в очите на Спалтър беше шокиращ. Финалният изблик на Пискин не е бил преувеличен.
В тези очи наистина личеше осъзнаване на някаква кошмарна истина – реалност, която, както бе казал прокурорът, бе твърде ужасна, за да се опише с думи.
Глава 5
Кръвожадни невестулки
Стържещото скърцане на френския прозорец от дясната страна, отварящ се с плъзгане, пробуди Гърни от сюрреалистичния сън, който му се изплъзна веднага щом отвори очи. Беше се излегнал в едно от двете кресла до камината в дневната, а документите по случая „Спалтър“ бяха разпилени на масичката за кафе. Светлината, навлизаща през отворения прозорец, носеше издайническите следи на отиващата си зора.