Гърни беше изкушен да спори с нея, защото не му хареса положението, в което го поставяше твърдението й. Вместо това просто сви рамене.
– Интересува се от това обжалването на присъдата й да е успешно.
– Това, от което наистина се интересува, е да получи реванш и да накара бившите си работодатели да се пръснат от яд.
– Знам.
Тя наклони глава и го изгледа така, сякаш се канеше да го попита защо позволява да бъде вкарван в такава измамна схема и в подобно цинично начинание.
– Не съм му обещал нищо. Но трябва да призная – каза той, като посочи към снимката на масата, – че съм любопитен за това.
Мадлин присви устни, обърна се към отворения прозорец и се загледа в прозрачната лека мъгла, пронизвана от падащите косо лъчи на ранното сутрешно слънце.
После нещо в края на каменната площадка, точно отвъд прага на вратата, привлече вниманието й.
– Върнали са се – каза тя.
– Кой? Какво?
– Мравките дърводелци1.
– Къде са?
– Навсякъде.
– Навсякъде?
Мадлин отвърна с благ тон, в контраст с неговото нетърпение.
– Ето там. И тук. По первазите. Покрай шкафовете. И около мивката.
– Защо, по дяволите, не си ми казала?
– Току-що ти казах.
Гърни се канеше да влезе в спор за подмолния начин за поднасяне на информацията, но разумът му надделя и каза само:
– Мразя проклетите гадини.
И наистина ги мразеше. Дърводелските мравки бяха термитите на Кетскилс и на другите студени места – изгризваха вътрешността на дъските и гредите и в мрака мълчаливо превръщаха поддържащите структури на солидни домове в стърготини. Всеки месец службата за изтребване на вредителите пръскаше основите и понякога изглеждаше, че са спечелили битката. Но после първо се завръщаха мравките разузнавачи, а след това настъпваха и легионите дърводелци...
За момент забрави за какво говореха с Мадлин преди споменаването на мравките. Когато си спомни, го обзе подозрителното чувство, че е бил разсеян нарочно, за да не сподели решението си.
Опита се да бъде максимално откровен.
– Виж, разбирам опасността и мотивите зад действията на Хардуик, които определено са лишени от благородство. Но смятам, че съм му длъжник. Неголям, но все пак му дължа нещо. А и може би една невинна жена е била осъдена въз основа на доказателства, фалшифицирани от мръсно ченге. Не обичам мръсните ченгета.
Мадлин го прекъсна.
– На Хардуик не му пука дали тя е невинна. За него това е без значение.
– Знам. Но аз не съм Хардуик.
1 Вид мравки, които обикновено изграждат жилищата си във влажна дървесина и въпреки че не се хранят с дърво, могат да нанесат големи разрушения на дървените постройки. – б. р.
Глава 7
Мик Задника
– Значи всички смятали, че се е спънал, докато не открили куршума в мозъка му? – попита Гърни.
Седеше на мястото до шофьора в ръмжащия понтиак на Хардуик – не беше превоз, който обичайно би избрал, но пътуването от Уолнът Кросинг до женския поправителен център в Бедфорд Хилс щеше да отнеме около три часа според Гугъл и му се стори добра възможност да зададе въпросите си.
– Малката кръгла дупка в слепоочието му определено е била ясна следа – каза Хардуик. – Но скенерът не оставил никакво съмнение. Впоследствие хирургът извадил по-голямата част от куршума.
– Бил е „220 Суифт“? – Гърни бе успял да прегледа половината от стенограмата на процеса и една трета от папката с досието по случая, преди Хардуик да го вземе, и искаше да е сигурен във фактите.
– Аха. Най-бързият куршум в света. Най-равната траектория в този бизнес. Сложи го в точното оръжие с точния мерник и можеш да пръснеш главата на катерица на петстотин метра разстояние. Прецизна работа. Нищо не може да се сравни с него. Добави и заглушител и имаш...
– Заглушител?
– Да. Затова никой не е чул изстрела. И заради фишеците.
– Фишеците?
Хардуик сви рамене.
– Свидетели са чули между пет и десет комплекта парти бомбички да гърмят онази сутрин. Някъде в посоката на сградата, от която е дошъл изстрелът. Последните са гръмнали по времето, когато е прострелян Спалтър.
– Откъде знаят коя е била сградата?
– От възстановката на сцената. Свидетелските показания за мястото на жертвата, когато е простреляна. И от последвалото обикаляне от врата на врата за възможни източници на информация.
– Но отначало никой не е разбрал, че Спалтър е прострелян, нали?