– Само видели как пада. Както вървял към подиума до гроба, бил гръмнат в лявото слепоочие и се проснал напред. В онзи момент лявата му страна била изложена към един празен парцел от гробището, към реката, оживената градска магистрала и отвъд нея – редица от отчасти необитаеми жилищни сгради, собственост на фамилията Спалтър.
– Как са открили от кой апартамент е стреляно?
– Много лесно. Тя... имам предвид стрелеца... както и да е... е оставил оръжието, монтирано върху хубав триножник.
– С мерника?
– Цял-целеничък отгоре.
– И заглушителят?
– Не. Той е бил свален.
– Тогава откъде знаят...
– Краят на цевта е бил модифициран, за да се постави заглушител. А и само фишеците не биха могли да прикрият гърмежа на незаглушен „220 Суифт“. Страшно мощен патрон.
– А ако беше само заглушителят, той щеше да се справи със звуковата вълна от дулото, но свръхзвуковата детонация пак щеше да се чуе много ясно. Което обяснява необходимостта от фишеците. Всичко това насочва към внимателен подход и подробно планиране. Така ли са го разглеждали в делото?
– Така би трябвало, но казва ли ти някой как са го разбрали те? Изобщо не е споменавано по време на процеса. Много неща не са споменати.
– Но защо да оставя пушката и да маха заглушителя?
– Нямам никаква идея. Освен ако не е бил от онези суперсложни, дяволски усъвършенствани механизми за по пет хиляди долара – прекалено добри и скъпи, за да ги зарежеш просто така?
На Гърни му е трудно да преглътне подобна трактовка.
– От всички начини, по които една отмъстителна съпруга би могла да убие мъжа си, обвинението е решило да твърди, че Кей Спалтър е избрала най-сложния, най-скъпия и изискващ най-сложните технологии...
– Дейви, момчето ми, не е нужно да убеждаваш мен, че обвинението мирише. Знам, че мирише – направо смърди. В него има повече дупки, отколкото по ръката на стар наркоман. Затова го избрах за първия си случай. Има огромен потенциал за обръщане на присъдата.
– Добре. Значи е имало заглушител, който е бил свален. Предполага се от стрелеца.
– Правилно.
– И не са оставени отпечатъци по нищо.
– Никакви отпечатъци, никакви следи. Явно е работено с ръкавици.
– А онова мръсно ченге не е ли подставило нещо в апартамента на Кей Спалтър, за да я уличи?
– Тогава не е я познавал. Решил е да я натопи едва когато я срещнал и решил, че я мрази и че точно тя трябва да е „стрелецът“.
– Той е главният разследващ, споменат в досието, нали? Старши следовател Майкъл Клемпър?
– Мик Задника – това е нашето момче. Обръсната глава, малки очички, широки рамене. Темперамент като на ротвайлер. Маниак на бойни изкуства. Обича да чупи тухли с юмруци, особено пред хора. Много, много гневен мъж. Което ни води отново до настоящия проблем. Мик Задника се развел преди няколко години. От най-грозните разводи. Мик... Е, сега стигаме до някои... не особено благонадеждни слухове. Клюки, мълви, територията на бракоразводните адвокати. Разбираш за какво говоря?
Гърни въздъхна.
– Давай, Джак.
– Според слуховете съпругата на Мик имала вземане-даване с влиятелен човек от организираната престъпност, с когото се запознала, защото Мик – според мълвата – също си имал вземане-даване с въпросната личност. – Хардуик направи пауза. – Виждаш ли какъв е проблемът?
– Виждам няколко.
– Мик разбрал, че тя се чука с голямата клечка, но това го поставило пред голяма дилема. Все пак никой не иска да отваря торба с лайна в съда, нито пък където и да е другаде. Така че не могъл да предприеме никакви законови стъпки. Сред приятели обаче говорел как иска да удуши кучката, да й извие главата и да нахрани с нея кучето. Очевидно от време на време го е казвал и лично на нея. В един от тези случаи тя направила запис, на който се вижда как той – след няколко питиета – й описва особено образно как ще хвърли някои определени части от тялото й на своя питбул. Познай какво станало след това?
– Ти ми кажи.
– На следващия ден жената заплашила да пусне записа в Ютюб и така да изпрати и кариерата, и бъдещата му пенсия директно в помийната яма, освен ако той не се съгласи да й даде много бърз и тих развод при нейните условия и с щедра издръжка.
Леката усмивка на Хардуик прикриваше някакво странно извратено възхищение.
– По това време убийствената омраза на стария Мик вече била започнала да избива като гноен цирей. С радост би я убил, независимо от връзката й с баровеца гангстер, ако тя не го била уверила, че ако нещо се случи с нея, записът ще залее интернет. Така че бил принуден да й даде развод. И пари. И оттогава ненавижда всяка жена, която дори смътно му напомня за бившата му съпруга. Мик винаги е бил докачлив. Но след като му наврели този развод в задника, се превърнал в 115 килограма чисто желание за отмъщение, тръгнало на лов за нови жертви.