Гърни вече нямаше търпение да се обади на Кайл и да провери какво става с него, нямаше търпение да тръгне да търси Паникос.
– Добре, Джак. Побързай. Обади ми се, когато дойдеш.
Докато затваряше, чу първия взрив.
Глава 58
Прах и пепел
Разпозна звука като приглушеното бум от малко запалително устройство.
Щом стигна до мястото, откъдето се чу, две пресечки по-нататък, впечатлението му се потвърди. Една малка закрита сергия беше погълната от пламъци и дим, но двама мъже с ленти на охранители на ръцете вече бързаха натам с пожарогасители и крещяха на разтревожените посетители да се разпръснат. Пристигнаха и две жени охранителки, които отидоха до задната част на сергията, като постоянно викаха: „Има ли хора вътре? Има ли някой?“. Линейка с пусната лампа и сирена си проправяше път по средата на уличката.
Като видя, че няма с какво да помогне в момента, Гърни се фокусира върху струпалата се тълпа. Подпалвачите са известни с това, че обичат да наблюдават резултата от делото си, но каквато и надежда да бе таял, че ще забележи човек, който поне донякъде да съвпада с описанието на Питър Пан, тя бързо се изпари. После обаче забеляза нещо друго. Полуизгорелият знак над сергията – Фонд за помощ при наводненията Уолнът Кросинг. Сред останките от експлозията се забелязваха разпръснатите по земята букети с ръждивочервени хризантеми.
Изглежда Паникос имаше сложни отношения с хризантемите, с всички цветя, или с всичко, което му напомняше за майка му Флоренция. Но дори и това не обясняваше присъствието му на панаира. Имаше, разбира се, и друга възможност. По-плашеща.
Големите обществени събития винаги са били много привлекателни за запомнящи се изявления.
Дали целта на по-ранното посещение на Паникос тук не е била да постави основите за такова изявление? Дали унищожението на щанда за цветя не беше само уводното изречение в това послание?
Дали Гърни не трябваше веднага да информира за този вероятен сценарий охраната на панаира? Или полицията в Уолнът Кросинг? Или БКР? Или пък опитът за обяснение би отнел много повече време, отколкото можеше да рискува да изгуби в този момент? В крайна сметка, ако беше вярно, ако това бе реалността, пред която бяха изправени, докато разкаже историята и успее да ги убеди в нея, щеше да е прекалено късно да спрат събитията.
Колкото и налудничаво да изглеждаше решението му, Гърни знаеше, че единственият възможен път е да продължи сам. И този път зависеше от успешното откриване на Питър Пан – задача, която в момента вече осъзнаваше като почти невъзможна. Но на масата нямаше никаква друга възможност.
Затова се зае с единственото, което можеше да направи. Тръгна през тълпата, оглеждайки се – ръстът беше първият маркер, теглото – вторият, а лицевите белези – третият.
Докато вървеше към следващата пресечка, проверявайки не само хората в носещата се по улицата тълпа, но и клиентите пред всяка сергия и всяка палатка на изложителите, му хрумна иронична мисъл: положителната страна на най-ужасния сценарий – Питър Пан да е дошъл на панаира, за да го взриви на парченца – бе, че нямаше как да го направи, ако не се задържи наоколо поне за малко. А докато беше тук, съществуваше възможност Гърни да го залови. Преди да се пребори с чувствителния морален въпрос колко човешки живота и колко материални щети е готов да рискува, за да залови Питър Пан, Хардуик звънна и обяви, че е стигнал до главния вход. Попита го къде да се срещнат.
– Не е нужно да се срещаме – каза Гърни. – Трябва да покрием възможно най-голяма територия поотделно.
– Добре. Какво да правя – да обикалям и да търся дребосъка?
– Да, колкото ти е възможно въз основа на спомените от образа на охранителните камери. Обърни специално внимание на групичките деца.
– Защото...
– Той ще иска да изглежда възможно най-малко подозрителен. Възрастен с ръст метър и петдесет привлича внимание, но дете с този ръст е съвсем нормално нещо, така че е много вероятно да се е преоблякъл като дете. Чертите на лицето могат да издават възрастта му, така че сигурно ще се опита да се прикрие по някакъв начин. Много от хлапетата тази вечер са с боядисани лица и това е очевидно решение на проблема му.
– Разбирам, но защо ще е сред други деца, в група?
– Отново, за да не предизвиква подозрение. Само дете привлича повече внимание, отколкото група хлапета.
Хардуик въздъхна шумно, скептично.
– Струва ми се, че основно ще налучкваме.
– Не споря. И още нещо. Приеми, че е въоръжен и за бога, не го подценявай. Помни, той е жив и в цветущо здраве, за разлика от доста хора, пресекли пътя му, които вече са мъртви.