– И какво да правя, ако реша, че съм го открил?
– Не го изпускай от очи и ме извикай. Аз ще направя същото. Това е смисълът да се подкрепяме, нали? Между другото, той взриви един цветарски щанд веднага след последното ти обаждане.
– Взривил е? Как?
– Приличаше на запалително устройство с малък обхват на действие. Вероятно като онези в Купърстаун.
– Защо цветарски щанд?
– Не съм психоаналитик, Джак, но цветята – особено хризантемите – явно означават нещо специално за него.
– Знаеш, че в Англия думата е същата като „мама“, нали?1
– Разбира се, но...
Поредица от резки и бързи огнени експлозии прекъснаха отговора му и го накараха инстинктивно да се наведе. Усети, че взривовете идват някъде над него.
Бързо огледа района около себе си и допря отново телефона до ухото си тъкмо навреме, за да чуе Хардуик, който крещеше: „Исусе! Какво взриви сега?“.
Отговорът дойде след секунда с поредица подобни експлозии – геометрични линии от светлини и цветни искри, които оцветиха нощното небе. Напрежението напусна Гърни с кратък едносричен смях.
– Фойерверки! Това са просто фойерверките на панаира.
– Фойерверки ли? Че защо са им фойерверки, мамка му?! Четвърти юли беше преди месец.
– Откъде да знам? Традиция на панаира. Правят го всяка година.
Започна трета серия – по-гръмка и по-пищна.
– Задници – измърмори Хардуик.
– Както и да е. Чака ни работа.
Хардуик се умълча за няколко секунди, после рязко смени темата.
– Какво мислиш за Джона? Не каза нищо, когато го споменах. Смяташ ли, че съм прав?
– Дали смятам, че той стои зад убийството на Карл?
– Той е най-облагодетелстван. Смъртта на Карл е изцяло в негова полза. А и трябва да признаеш, че е доста мазен манипулатор.
– Ести какво мисли? Съгласна ли е с теб?
– Не, по дяволите. Тя залага на Алиса. Убедена е, че всичко е отмъщение, задето Карл я е насилвал – въпреки че няма реални доказателства за подобно нещо. Тази история е само слух, подочут от Клемпър. Което ми напомня, че трябва да й кажа за смъртта на Мик Задника. Гарантирам, че ще го почете с танца на радостта.
На Гърни му бяха нужни няколко секунди, за да прогони образа на танцуващата Ести от съзнанието си.
– Добре, Джак, трябва да се захващаме за работа. Паникос е тук. Близо до нас. На ръка разстояние. Хайде да го намерим.
Когато затвори, небето се освети от последния оглушителен взрив фойерверки. Което го накара за дванайсети път през последните два дни да се сети за случая с взривената кола. А оттук се сети за събитията на улицата между складове, описана от Ести. След което се запита какво бе общото между тях и случая „Спалтър“. Колкото и важен да беше този въпрос обаче, Гърни не можеше да си позволи да откъсне вниманието си от задачата, която имаше в момента.
Тръгна отново през територията на панаира, като спираше поглед върху всеки нисък и слаб човек, когото забелязваше. Ако някой с подходящия ръст отклонеше очи встрани или лицето му бе прикрито от слънчеви очила, брада или периферия на шапка, го последваше дискретно, за да го огледа от по-добър ъгъл.
С усилващо се чувство за възможен успех последва едно слабо, безполово създание на неопределена възраст, облечено в широки отпуснати дънки и торбест пуловер, докато не видя как жилав мъж със загоряло лице и работнически гащеризон, поздрави създанието в палатката, спонсорирана от Евангелистката църква на вдигнатия кръст, нарече го „Елинор“ и попита за състоянието на кравите.
След други две „възможности“ – открити в следващите две пресечки и отхвърлени заради подобни абсурди, надеждите му започнаха да изсъхват на фона на гигантския четиристенен екран, поставен на централната алея, от който гърмеше носова кънтри музика и напояваше атмосферата с дезориентираща сантименталност. Не по-малко дезориентираща беше и комбинацията от миризми, най-силни от които бяха мирисът на пуканки, на пържени картофки и на тор.
Докато Гърни завиваше зад ъгъла, където бе поставен голям почти колкото стая хладилник със стъклена врата, която разкриваше изработена от масло скулптура на говедо, той зърна същата групичка деца с боядисани лица, които бе видял и преди. Ускори крачка, за да ги доближи.
Очевидно се бяха справили със събирането на дарения в замяна на цветята. Само двама от тях все още носеха букети и май не бързаха да ги раздават. Докато ги наблюдаваше, забеляза ченгето от входа да приближава срещу него с още двама мъже, които очевидно бяха негови цивилни колеги.