Гърни се шмугна през една врата и се озова в изложбена зала на клуб „Фор-ейч“2, заобиколен от изложба на големи лъскави зеленчуци. Щом групата на полицаите, които го издирваха, отмина, отново излезе отвън. Тъкмо бе доближил изрисуваните хлапета, когато бе стреснат от друга експлозия, не много далече. Беше мощно бум – отново в същия запалителен стил, но около два пъти по-силно от взрива, унищожил сергията за цветя. Въпреки това нямаше почти никакъв видим ефект върху лъкатушещата маса посетители, вероятно защото фойерверките бяха по-шумни. Взривът все пак привлече вниманието на изрисуваните деца. Те спряха и се зяпнаха взаимно – сякаш експлозията бе пробудила апетита им за бедствия, после се обърнаха и се втурнаха назад към посоката на гърмежа.
Гърни ги настигна две пресечки по-късно. Озоваха се заедно в края на по-голяма тълпа, оглеждаща мястото на инцидента. От арената, на която се провеждаха вечерните дербита с блъскане на коли, се издигаха кълба дим.
Някакви хора тичаха натам. Други тичаха в обратната посока, отдалечавайки се от мястото, хванали за ръце малки деца. Трети се разпитваха едни други, с широко отворени от тревога очи. Някои вадеха телефоните си, набираха номера. На заден фон се разнесе воят на сирена.
И тогава, едва чуто над общата шумотевица, се разнесе още едно бум.
Малцина от членовете на групичката, върху която се бе фокусирал Гърни, показаха незабавна реакция, но тези, които го направиха, явно предадоха новината на спътниците си. Това раздели групата на две – тези, които бяха чули последната експлозия, и тези, които не бяха – или пък бяха, но смятаха блъсканицата пред себе си за по-интересна. Във всеки случай три от хлапетата се отделиха от по-голямата група и се запътиха в посоката на най-новата сцена на унищожение.
Гърни също бе любопитен да установи каква бе другата цел на нападението на Паникос и реши да последва отцепилата се дружинка. Докато подминаваше онези, които бяха останали в периферията на неспокойната тълпа зяпачи, се опита да огледа достатъчно добре лицата им, за да сравни чертите им с образа, който помнеше от записите на охранителните камери.
Не видя достатъчно убедителна прилика, която да изисква по-сериозно проучване, така че продължи след отдалечаващото се трио. Придвижването им бе затруднено от хората, които се опитваха да избягат от района на арената. От това, което дочуваше от коментарите, Гърни заключи, че публиката на трибуните не е била достатъчно близо, за да осъзнае на какво е станала свидетел – мащабна жестока експлозия на една от колите в последния етап на дербито, ужасяващото жертвоприношение на шофьора и множеството тежки наранявания на другите състезатели.
Изглежда хората смятаха, че причината за всичко е взрив на резервоара поради повреда или употреба на забранен вид гориво. Най-мрачното предположение бе, че е възможно да е станал саботаж заради семейна вражда.
Два взрива в рамките на двайсет минути и все още нямаше паника. Това беше добрата новина. Лошата беше, че единствената причина все още да няма паника бе, че никой не разбираше какво се случва. Гърни се запита дали това третото бум, което беше чул, ще промени ситуацията.
На стотина метра пред него колата на пожарната се опитваше да си пробие път през навалицата, надувайки многократно сирената си. Над нея се носеше гъст дим, който идваше от мястото, към което се бе запътила пожарната. Нощта беше облачна и безлунна и димът бе странно осветен от светлините по алеите на панаира долу.
Хората започнаха да показват признаци на безпокойство. Мнозина вървяха в същата посока, в която се движеше и пожарната – някои минаваха бързо покрай нея, други направо тичаха. Израженията на лицата бяха различни – от страх до вълнение. Трите малки фигури, които Гърни следеше, бяха погълнати от движещата се маса тела.
Той зави зад ъгъла към мястото, където се събираха две пресечки, на около стотина метра зад пожарната, и вече можеше да види пламъците, издигащи се към черното небе. Идваха от дълга едноетажна постройка, която разпозна като главния обор за животните, които участваха в разнообразните демонстрации и състезания. Приближи още малко и видя как няколко млади фермери извеждат крави и коне през главната порта на постройката.
После от другите врати започнаха да излизат и други животни – сами и уплашени, някои се колебаеха несигурно и пристъпваха уплашено, други се втурваха към тълпата и караха хората да крещят.
Един превъзбуден човек с прекалено силно чувство за драматизъм започна да крещи „Ще ни стъпчат!“ и паниката, чието отсъствие Гърни бе отбелязал мислено преди минути, заля тълпата като зараза. Хората се блъскаха едни в други, за да стигнат някъде, където вероятно си мислеха, че ще са в по-голяма безопасност, отколкото тук. Шумът се засилваше. Вятърът също. Пламъците от покрива на плевнята започнаха да плъзват и към страничните постройки. Платнените стени на изложбените шатри плющяха силно.