Изглежда се задаваше една от онези внезапни летни бури. Рязка светкавица сред облаците и далечен тътен от хълмовете потвърдиха това предположение. Минути по-късно светкавицата просветна по-ярко, а тътенът стана още по-мощен.
1 На английски хризантемата се наричат chrysanthemum, или накратко mum – така се изписва и една от формите на „мама“ в британския английски. – б. пр.
2 4-H – младежка организация в САЩ, която обединява и обучава над 6 500 000 членове между 5 и 12 години под мотото „Учи се, докато го правиш“ – б. р.
Глава 59
Всички ще умрем
Още охранители бързаха към мястото. Някои се опитваха да изтласкат посетителите далеч от плевнята, за да разчистят място за пожарникарите, които разпъваха маркучите. Други се мъчеха да укротят избягалите коне, крави, свине, овце, както и две гигантски говеда.
Гърни наблюдаваше как слухът за двете предишни експлозии се разпространява, увеличавайки нивото на страх и объркване. Поне една трета от хората вече бяха залепнали за телефоните си – говореха, пишеха есемеси и снимаха огъня и безредицата наоколо.
Докато оглеждаше движещата се маса от лица за триото, което му се бе изплъзнало от поглед, Гърни се стресна, когато зърна Мадлин да излиза от плевнята. Премести се веднага, за да я вижда по-добре. Тя водеше по една алпака във всяка ръка, хванала ги за въженцата на шиите. Денис Уинклър беше зад нея, водейки още две по същия начин.
Веднага щом излязоха от района, зает от пожарния екип, спряха да обсъдят нещо – говореше предимно Денис, а Мадлин слушаше съсредоточено. После продължиха, този път Денис вървеше отпред, минавайки през някакъв проход през тълпата, отворен от охранителите за евакуацията на животните.
Проходът ги доведе съвсем близо до Гърни. Уинклър го забеляза първи.
– Хей, Дейвид, искаш ли да помогнеш?
– Съжалявам, но точно в момента не мога.
Уинклър се засегна.
– Ситуацията е доста спешна.
– Моята също.
Уинклър го зяпна, после продължи напред, мърморейки нещо, което бе заглушено от гръмовен екот.
Мадлин спря до Гърни и го изгледа с любопитство.
– Какво правиш тук?
– Ти какво правиш тук? – В мига, в който проговори, остротата в гласа му го стресна и той се опита да се успокои поне малко.
– Помагам на Денис и Деирдре. Както ти казах, че ще правя.
– Трябва да се махнеш оттук. Веднага.
– Какво? Какво ти става?
Вятърът духна косата й напред около лицето. И двете й ръце бяха заети, така че тя тръсна глава, за да махне падналите пред очите й кичури.
– Тук не е безопасно.
Мадлин премигна с недоумение към него.
– Заради пожара в плевнята?
– Заради пожара в плевнята, пожара на арената, пожара на сергията за цветя...
– За какво говориш?
– Човекът, когото преследвам... човекът, който подпали къщите в Купърстаун...
Последва рязка светкавица и най-силният гръмовен тътен до момента. Тя трепна и повиши глас.
– Какво се опитваш да кажеш?
– Той е тук. Петрос Паникос. Тук, тази вечер, сега. Мисля, че е заредил експлозиви навсякъде из панаира.
Косата й още се вееше покрай лицето, но сега тя не направи усилие да я махне.
– Откъде знаеш, че е тук?
– Последвах го дотук.
– Откъде?
Още една светкавица, още един тътен.
– От Бароу Хил. Преследвах го с мотора на Кайл.
– Какво е станало? Защо...
– Уби Мик Клемпър.
– Мадлин! – провикна се нетърпеливо Денис Уинклър, застанал на около десетина метра пред тях. – Мадлин! Идвай! Трябва да вървим.
– Клемпър? Къде?
– До къщата ни. Нямам време да ти обяснявам. Паникос е тук. Той взривява всичко, ще изпепели това място. Трябва да се махнеш оттук веднага!
– А животните?
– Мадлин, за бога...
– Те се ужасяват от огъня – каза тя и погледна притеснено към странно замислените алпаки, които държеше.
– Мади...
– Добре, добре... нека само заведа тези двете на безопасно място. После ще си тръгна. – Очевидно обаче й беше трудно да вземе подобно решение. – А ти?
– Ще се опитам да го намеря и да го спра.