Очите й се изпълниха с откровен страх и тя отвори уста да се възпротиви, но той я прекъсна.
– Трябва да го направя! А ти трябва да се махнеш оттук – моля те. Веднага!
За миг Мадлин изглежда не можеше да помръдне от собствените си ужасени мисли, после пусна въжетата, пристъпи към него, прегърна го с нещо като отчаяние, обърна се без повече думи и поведе питомците си към уличката, където я чакаше Уинклър. Двамата си казаха нещо, после тръгнаха бързо един до друг по коридора, който бе разчистен сред тълпата.
Гърни ги гледа няколко секунди, докато се изгубиха от погледа му, после внезапно изпадна в ступор, който не можеше да опише. Двамата изглеждаха толкова подомашному близки, толкова съвместими – като грижовни родители на малки дечица, бързащи да намерят защита от бурята.
Затвори очи, надявайки се да открие начин да се освободи от тази горчилка.
Когато ги отвори миг по-късно, странното малко трио с изрисувани лица се бе появило като изневиделица. Мина покрай него в същата посока, в която бяха поели Мадлин и Уинклър. Гърни остана с неприятното впечатление – но все пак можеше и да си въобразява, – че едно от лицата се усмихва доволно.
Остави ги да минат на петнайсет метра пред него и едва тогава тръгна след тях. В уличката напред бе настанала истинска суматоха от блъскащи се хора. Любопитството бе предизвикало стичане на неразумни тълпи към горящата плевня, докато охранителите се опитваха да ги избутат назад, за да оставят свободен коридор за животните и техните стопани, които се движеха в обратната посока – към заградените кошари в далечния край на панаира.
Като се изключат хората, тласкани от първичната сила на любопитството, които се бяха струпали на територията около пожара, заплахата от порой бе принудила повечето посетители да напуснат пешеходните алеи и да се скрият или в шатрите на изложителите, или по колите си. Намаленото количество на тълпата улесняваше Гърни и той не изпускаше триото от очите си.
След един мощен гръмотевичен тътен, отекващ из долината, осъзна, че телефонът му звъни. Беше Хардуик.
– Откри ли шибаняка?
– Има една-две възможности пред мен, но нищо не е сигурно. Кой район си покрил досега?
Не последва отговор.
– Джак?
– Изчакай малко.
Секундите минаваха и вниманието на Гърни се разкъсваше между триото, което следеше, и гигантския видеокуб, поставен в центъра на панаира; от него неспирно се лееше кънтри музика – абсурден акомпанимент на разиграващия се в момента кошмар. В очакване Хардуик да се обади отново, Гърни не успяваше да изключи от съзнанието си зловещо едиповската песен, наречена „Денят на майката“ – за усилно работещия и още по-усилно пиещ пич, каращ камион, който така и не срещнал жена, която да го обича като майка му.
– Тук съм.
– Какво стана?
– Следях една групичка и не исках да ги изгубя. Облечени са като отрепки. Двама от тях бяха с боядисани лица.
– Нещо по-особено?
– Изглеждаха като банда, но един от тях като че ли е външен.
– Външен?
– Аха. Като че ли се примъкваше към групичката, но не беше съвсем от тях.
– Интересно.
– Да, но не разчитай много. Във всяка група винаги има едно хлапе, което е отритнато. Не е задължително да означава нещо специално.
– Забеляза ли какво е нарисувано на лицето му?
– Трябва да изчакам да се обърне.
– Къде си?
– Минавам покрай една сергия, на която се продават препарирани катерици.
– Божичко... Някакви по-големи отличителни знаци?
– Надолу по уличката има постройка с рисунка на гигантска тиква на вратата, точно до галерията с видеоигрите. Всъщност малките отрепки току-що влязоха в нея.
– А външният?
– И той. Всички са вътре. Искаш ли да ги последвам?
– По-добре недей. Не още. Само се увери, че вратата е една, за да не ги изгубим.
– Чакай, отново излязоха. Пак тръгнаха.
– Всички ли са? И изтърсакът?
– Момент... броя ги... осем, девет... Да, всички са.
– Накъде тръгнаха?
– Покрай постройката с тиквата към края на пресечката.
– Това означава, че ще се срещнем. Аз съм на една пресечка от теб и се движа в същата посока – следвам процесия от животни и друга групичка с изрисувани лица.
– Животни?
– Животните, които бяха в горящата плевня. Местят ги в кошарите зад виенското колело. Плевнята гори.
– Мамка му! Чух някой да говори за горяща плевня. Реших, че са се объркали с пожара на арената. Добре, ще затварям. Не искам да ги изгубя... чакай! Имаш ли някакви новини какво става около къщата ти?