Очите на Черната качулка се взираха в лицето на Дуейн, но отново не каза нищо.
Дуейн бръкна в двата джоба едновременно, хвана ръцете му и бавно ги издърпа навън. Лявата ръка беше празна. В дясната ръка държеше нелеп розов момичешки телефон.
Униформеният полицай погледна Гърни с подигравателно престорено съчувствие.
– О, това не е добре. Дошъл си и си застрелял това малко момче, защото има телефон. Безвреден малък телефон. Никак, ама никак не е добре. Имаме сериозен проблем с директната заплаха за живота. Хей, Дуейн, провери жизнените функции на хлапето и повикай парамедиците. – Погледна отново към Гърни и поклати глава. – Никак не ти е добро положението, никак не е добро.
– Носи оръжие. Сигурен съм. Проверете по-отблизо.
– Сигурен си, така ли? И защо си толкова сигурен?
– Ако работиш в отдел „Убийства“ в Ню Йорк повече от двайсет години, добиваш доста добър усет за това кой носи оръжие.
– Сериозно? Впечатлен съм. Е, предполагам, че е носел нещо. Само дето не е оръжие – добави той, грозно захилен. – Което променя ситуацията доста неблагоприятно за теб. Тази стрелба трудно ще бъде оправдана, дори ако все още беше полицай – което, разбира се, вече не си. Опасявам се, че ще се наложи да дойдеш с нас, господин Гърни.
Гърни забеляза, че Хардуик се е завърнал и е застанал във вътрешния край на нарасналия кръг от зяпачи, недалече от Мадлин, която вече изглеждаше не толкова застинала, но не по-малко уплашена. Очите на Хардуик бяха придобили ледената непоколебимост на аляски маламут, която бе знак за опасност – онзи особен вид опасност, който се поражда от пълното пренебрежение към опасността. Гърни имаше усещането, че ако кимне леко в посока към противното ченге, Хардуик спокойно ще извади своя деветмилиметров пистолет и ще пусне един куршум в гърдите на човека.
И тогава някакъв жужащ звук привлече вниманието на Гърни – бръмчене, което едва се чуваше сред наближаващия звук от алармите на пожарните и медицинските коли, идващи към панаира от всички страни. Докато се опитваше да различи източника на неуместния звук, той стана по-силен и по-отличителен. И тогава позна мелодията.
Беше „Пръстен около розата“.
Гърни първо разпозна мелодията, после и източника й. Идваше от леко разтворените устни на ранения на земята – леко разтворените устни сред боядисаната ръждивочервена усмивка. Кръвта – съвсем малко по-червена от усмивката – бе започнала да се стича от рамото му по черния суитшърт и да напоява мръсния паваж. Докато всички, които можеха да го чуят, го бяха зяпнали с изненада, нашепването на ранения постепенно се превърна в ясно доловими думи.
Все още пеейки, той бавно вдигна розовия телефон, който държеше в лявата си ръка.
– Божичко! – извика Гърни на двете ченгета, когато осъзна истината. – Телефонът! Вземи го! Това е детонатор! Вземи го!
Когато очевидно никой от тях не разбра какво им казва, той се втурна напред, опита се да ритне бясно към ръката на човека на земята, но в този момент двама полицаи се впуснаха към него. Кракът му стигна телефона, точно когато го хванаха.
Но Питър Пан вече бе успял да натисне бутона.
Три секунди по-късно последва поредица от бързи и мощни експлозии – остри, оглушителни взривове, не приглушените тътени на по-ранните палежи.
Ушите на Гърни бучаха до такава степен, че не чуваше никакви други звуци.
Докато ченгетата, които го бяха хванали, се мъчеха да се изправят на крака, земята съвсем близо до тях се разтресе. Гърни се огледа неспокойно за Мадлин, видя, че се е хванала за оградата, очевидно изпаднала в шок.
Затича се към нея, разперил ръце. Точно когато стигна до нея, тя изпищя и посочи през рамото му към нещо зад него.
Той се обърна, зяпна, премигна и за момент не успя да осмисли това, което очите му виждаха.
Виенското колело се бе откачило от основите си.
Но продължаваше да се върти.
Въртеше се. Но вече не се движеше на място върху стоманените подпори, които явно бяха изтръгнати от взрива, а тромаво се носеше по земята сред облак от задушлив прах, отдалечавайки се от разцепената си бетонна платформа.
После светлините изгаснаха – навсякъде – и внезапният мрак увеличи и умножи ужасените писъци, идващи отблизо и отдалеч.