Когато стигна, се поколеба за миг, преди да се наведе за блестящия розов телефон, който все още бе в ръката на Паникос. Беше прекалено скоро пръстите да са се вкочанили от rigor mortis, така че измъкването на телефона не би трябвало да е проблем. Но когато Хардуик се опита да го издърпа, ръката на Паникос се повдигна нагоре, без да го изпуска.
Дори на бледата светлина от пожара Гърни видя защо. За телефона бе закачен единият край на късо въженце, а другият бе омотан около китката на Паникос. Хардуик стисна телефона здраво, издърпвайки въженцето, за да го свали от ръката на трупа. Движението обаче само повдигна още по-високо ръката на Паникос. В мига, в който тя бе протегната напълно, се разнесе изстрел.
Гърни чу как Хардуик шумно изръмжа, докато се стоварваше по лице върху малкия труп.
Един заместник-шериф се бе втурнал с фенерче в ръка по виещата се алея в посока на заплашително търкалящото се виенско колело. При звука на изстрела спря рязко, свободната му ръка политна към оръжието на кръста му, погледът му премина панически от Гърни към двете строполени едно върху друго тела и отново се спря на Гърни.
– Какво, по дяволите, става тук?
Отговорът дойде от самия Хардуик, който се опитваше да се надигне, гласът му бе съскаща смесица от агония и ярост, изстреляна между стиснати зъби.
– Този мъртъв шибаняк ме простреля.
Шерифът го зяпна смаяно и в недоумение. После пристъпи по-наблизо, вече направо потресен.
– Джак?!
Отговорът бе неразбираемо ръмжене.
Мъжът се обърна към Гърни.
– Това... Това Джак Хардуик ли е?
Глава 62
Заблуда за ума
Понякога в разгара на бойния апокалипсис, когато вражеските нападения срещу мисловните ресурси на Гърни изглеждаха най-унищожителни, внезапно се появяваше спасителна възможност. Този път тя дойде в лицето на заместник-шериф Дж. Олзевски.
Олзевски се бе запознал с Хардуик на общ семинар на полицейските агенции за специалните положения в Патриотичния акт1. Не знаеше за прогонването му от БКР, поради което им съдейства с готовност – в противен случай може би нямаше да се отзове толкова ентусиазирано.
Изключително сбито, в съответствие с неотложността на ситуацията, Гърни описа събитията на заместник-шерифа и го убеди незабавно да отцепи района около тялото на Паникос, да конфискува телефона му, да повика началника на своя отдел, а не местната полиция, лично да проведе претърсването за скритото оръжие, което бе изстреляло куршума, когато се вдигна ръката на Паникос, и да се погрижи това оръжие да бъде регистрирано от шерифа.
Макар преместването на Хардуик да изглеждаше рисковано, всички се съгласиха, че при тези обстоятелства ще бъде още по-рисковано да чакат линейка.
Въпреки кървящата рана в хълбока му, Хардуик бе твърдо решен да се изправи на крака, което успя да постигне с помощта на Гърни, Олзевски и експлозия от ругатни, и се запъти към портата, от която щяха да влизат линейките и пожарните. Сякаш за да потвърди решението му, един от електрическите генератори проработи и някои от светлините по алеята и уличките светнаха – макар и далеч по-слабо от нормалната им яркост. Промяната поне направи придвижването възможно, без да се налага да разчитат на пламъците от пожара и на проблясъците на светкавиците.
Хардуик накуцваше и се мръщеше, подкрепян от едната страна от Гърни, а от другата от Мадлин, когато виенското колело – най-горната му част се виждаше над върха на главната шатра на следващата пресечка – започна да се тресе под звуците на стържещ метал и падащи на паважа тежки предмети. После, като в някакъв сюрреалистичен филм, голямата кръгла структура се наклони и се скри зад палатката. Секунда по-късно последва разтърсващ земята тътен.
Гърни усети, че му се завива свят. Мадлин започна да плаче. Хардуик издаде гърлен звук, който можеше да изразява емоционален ужас или физическа болка. Трудно беше да се каже каква част от заобикалящото ги бедствие възприемаше.
Когато наближиха входа за превозни средства, нещо го накара да промени решението си да се качи в някоя от линейките.
– Прекалено много хора са пострадали, парамедиците имат прекалено много работа, не искам да заемам ничие място и да попреча някой да получи помощта, от която се нуждае. Няма да го направя.
Гласът му беше тих, едва доловим пресипнал шепот.
Гърни се наведе, за да е сигурен, че чува правилно.
– Какво искаш да направим, Джак?
– Болница. Извън периметъра. Всички болници наблизо ще бъдат залети от ранени. Купърстаун. Купърстаун е добре. Право в спешното. Става ли, майсторе? Мислиш ли, че можеш да караш колата ми?