Гърни смяташе, че идеята да закара ранен мъж на деветдесет километра разстояние по виещ се двулентов провинциален път в обикновена кола без средства за оказване на първа помощ, е ужасна. Но се съгласи да го направи.
Изглеждаше му още по-ужасно да повери Хардуик на милостта на претоварените местни болници в разгара на катаклизъм, с какъвто местните медици никога не се бяха сблъсквали.
Бог знае колко обезобразени, едва оживели жертви от качилите се на виенското колело – да не споменаваме жертвите от предишните експлозии и пожари, трябваше да бъдат лекувани преди него.
Минаха през портала за превозни средства, който служеше и като врата за изложителите, и излязоха на пътя, където Хардуик бе паркирал своя стар понтиак. Преди да се качат, Гърни свали ризата, която носеше под суитшърта, и я разкъса на три парчета. Две сгъна на плътни ивици и ги постави върху входната и изходната рана на тялото на Хардуик. Третата завърза здраво около кръста му, за да закрепи превръзките. С Мадлин го настаниха на мястото до шофьора, като отпуснаха седалката възможно най-назад.
Щом Хардуик се възстанови достатъчно от болката, той извади телефона от колана си, натисна един от номерата за бързо набиране, вероятно на Ести, но попадна на гласовата й поща.
– Здрасти, скъпа! Имаме малък проблем. Бях невнимателен и ме простреляха. Срамна работа. Бях прострелян от мъртъв човек. Трудно е за обяснение. На път съм за Купърстаун. Шерлок шофира. Обичам те, прасковке. Ще се чуем по-късно.
Това напомни на Гърни, че трябва да звънне на Кайл. Обаждането му също попадна в гласовата поща.
– Здравей, синко. Само проверявам как си. Последвах нашия човек до панаира. Направо беше ад. Джак Хардуик е ранен. Карам го към болницата в Купърстаун. Надявам се, че всичко при теб е наред. Ще чакам да ми звъннеш скоро. Обичам те.
Щом приключи, Мадлин отиде на задната седалка, той седна на мястото на шофьора и подкараха към болницата.
Множеството коли, напускащи района на панаира, бяха създали ужасен трафик, който изглеждаше нереален на място, където по правило кравите превишаваха броя на колите, и редките моменти на задръствания на пътя се причиняваха от бавно движещи се каруци със сено.
Когато стигнаха до провинциалния път, гръмотевичната буря вече бе отшумяла на изток в посока към Олбъни, а хеликоптерите на телевизиите летяха в обратната посока, заливайки долината със своите светлинни лъчи – очевидно търсещи най-подходящите кадри на бедствието, които можеха да намерят. Гърни почти чуваше смайващо креативния репортаж на РАМ ТВ – „паническото бягство в нощта от мястото, което според някои е станало жертва на терористична атака“.
След като се измъкна от временното задръстване, Гърни подкара възможно най-бързо, после ускори още. През по-голямата част от пътя скоростомерът подскачаше между осемдесет и сто и шейсет километра и стигнаха до спешното отделение на Купърстаун за четиридесет и пет минути. Бясната комбинация от високата скорост, агресивния подход на Гърни към завоите и едва приглушеното ръмжене на голямата кола не даваха голяма възможност за разговори по пътя – независимо колко спешни и неотложни бяха въпросите, на които трябваше да си отговорят.
Два часа по-късно ситуацията бе напълно различна.
Хардуик беше прегледан, сканиран, набучен с игли, зашит, превързан, беше му прелята кръв, бяха го сложили на системи, от които му вливаха антибиотици, обезболяващи и електролити, и го бяха настанили в една от болничните стаи за по-нататъшно наблюдение. Кайл пристигна неочаквано и се присъедини към Гърни и Мадлин. Тримата седяха на столове край леглото на Хардуик.
Кайл информира всички за станалото от пристигането на полицията в къщата до отнасянето на тялото на Клемпър и рязкото прекратяване на първоначалното разследване, когато всички полицаи и медици в радиус от осемдесет километра били извикани по спешност на панаира. Ченгетата тръгнали, оставяйки голям район около къщата, ограден с жълта лента като местопрестъпление.
Чувайки достатъчно от разменените между полицаите реплики, Кайл сменил спуканата гума и се запътил към панаира. Тогава обаче проверил обажданията на телефона си и чул съобщението на Гърни за болницата в Купърстаун. Когато той свърши с разказа, Мадлин нервно се засмя.
– Предполагам, си решил, че щом някакъв луд взривява панаира, баща ти непременно ще е там, нали?
Кайл се завъртя неловко, погледна към Гърни и не каза нищо. Мадлин се усмихна и сви рамене.