– Да.
– Щастливо?
– Да.
Тя като че ли обмисли малко по-дълго тази информация, преди да зададе следващия си въпрос.
– Вярваш ли, че съм невинна, Дейв?
– Вярвам, че слънцето изгря тази сутрин.
Устата й се изви в нещо подобно на полусекундна усмивка. Или пък бе просто тремор, предизвикан от цялата енергия, която това малко тяло задържаше в себе си.
– И какво се предполага, че означава това? Че вярваш само на очите си? Че си невъзмутим и непреклонен тип, който основава всичките си теории на фактите?
– Означава, че току-що те срещнах и нямам достатъчно впечатления, за да си съставя мнение, какво остава за вяра в нещо.
Хардуик се прокашля нервно.
– Може би е по-добре да седнем?
Докато заемаха местата си на малката маса, Кей Спалтър не откъсваше очи от Гърни.
– Е, какво ти е нужно да знаеш, за да си съставиш мнение дали съм невинна?
Хардуик се намеси, навеждайки се напред.
– Или дали си получила справедлив процес, което е истинският ни проблем в момента.
Тя пренебрегна думите му, все така втренчена в Гърни.
Той се отпусна назад и се вгледа в тези забележителни немигащи зелени очи. Нещо му подсказваше, че най-доброто встъпление е липсата на каквото и да е встъпление.
– Ти ли застреля Карл Спалтър или поръча да бъде застрелян?
– Не. – Думата излезе от устата й решително и бързо.
– Вярно ли е, че си имала извънбрачна връзка?
– Да.
– И че съпругът ти е разбрал за това?
– Да.
– И е смятал да се разведе с теб?
– Да.
– Разводът при тези обстоятелства би имал крайно негативен ефект върху икономическото ти състояние, нали?
– Абсолютно.
– Но по времето, когато е бил фатално ранен, съпругът ти все още не е бил взел окончателно решение за развода и не е бил променил завещанието си – така че ти все още си негов основен наследник. Така ли е?
– Да.
– Поиска ли от любовника си да го убие?
– Не. – На лицето й в се изписа изражение на погнуса, което веднага изчезна.
– Значи неговият разказ на процеса е пълна измислица?
– Да. Но не може да е негова измислица. Дарил беше спасител на басейна в клуба ни и така наречен „личен треньор“. Тяло за милион долара и мозък за два цента. Той просто изрецитира лъжите, които Клемпър му нареди да каже.
– Молила ли си бивш затворник на име Джими Флатс да убие съпруга ти?
– Не.
– Значи и неговият разказ на процеса е измислица?
– Да.
– Измислица на Клемпър?
– Предполагам.
– Беше ли в сградата, от която е дошъл изстрелът, в деня на стрелбата или преди това?
– Със сигурност не и в деня на стрелбата.
– Значи показанията на очевидците, че си била в сградата в същия апартамент, в който е намерено оръжието, също са измислица?
– Точно така.
– Щом не си била в същия ден, кога си била?
– Не знам. Месеци по-рано? Година? Била съм там общо два или три пъти – случайно, била съм с Карл и той се е отбивал да провери нещо, дали е свършена някаква работа. Такива неща...
– Повечето апартаменти там са празни, така ли?
– Да. „Недвижими имоти Спалтър“ плаща незначителни суми и купува сгради, които се нуждаят от мащабни възстановителни дейности.
– Апартаментите заключват ли се?
– Принципно да. Но понякога бездомниците успяват да се промъкнат вътре.
– Имала ли си ключове?
– Не и у себе си.
– В смисъл?
Кей Спалтър се поколеба за първи път.
– Има по един универсален ключ за всяка сграда. Знаех къде стоят.
– И къде са стояли?
Тя като че ли поклати глава – или пък беше просто почти незабележимо потрепване.
– Винаги съм мислела, че е глупаво. Карл носеше своя – за всички апартаменти – в себе си, но пазеше и по един скрит във всяка сграда. В сервизните помещения на мазетата. На пода, зад пеща за парното.
– Кой е знаел за скритите ключове освен вие двамата с Карл?
– Нямам представа.
– Все още ли са там, зад пещите?
– Предполагам.
Гърни замълча за няколко секунди, за да обмисли любопитния факт.
– Твърдиш, че си била с приятеля си по времето на стрелбата.
– Да. В леглото. – Погледът й не се откъсваше от Гърни, немигащ и безстрастен.
– Значи, когато той е свидетелствал, че е бил сам онзи ден, това също е лъжа?
– Да – отвърна тя със стиснати устни.
– И вярваш, че детектив Клемпър е манипулирал и режисирал тази сложна мрежа от лъжесвидетелствания... защото? Само защото му напомняш на неговата бивша съпруга?
– Това е теорията на приятеля ти – каза тя, посочвайки Хардуик. – Не е моя. Не се съмнявам, че Клемпър е задник, който мрази жените, но съм сигурна, че има и нещо повече от това.