Друг път си даваше сметка, че става дума единствено за високия залог от разгадаването на загадката, за обсесивно-компулсивно желание да събере всички парченца на пъзела. За интелектуална игра и състезание на ума и волята. За игрално поле, на което той може да надвие всички.
После идваше ред на мрачното предположение на Мадлин: възможността да е привлечен от самия риск, възможността част в него самия, изпълнена със себеомраза, да го тласка сляпо в орбитата на смъртта.
Съзнанието му отхвърляше тази вероятност, а сърцето му се вледеняваше, щом помислеше за нея.
Но в крайна сметка той не вярваше на нищо, което би могъл да си помисли или да каже, когато ставаше дума за основния въпрос в неговата професия – „защо?“. Това бяха просто идеи, етикети, които понякога използваше за удобство.
Дали някой етикет можеше да улови и да предаде същността на гравитационното привличане?
Не можеше да каже.
Основното бе следното: Колкото и да обмисляше и да проточваше във времето, той просто не би могъл да остане встрани от предизвикателство като делото „Спалтър“, както алкохоликът не би могъл да се откаже от чашата мартини след първата глътка.
Внезапно се почувства ужасно изтощен и затвори очи.
Когато ги отвори, за миг зърна пред себе си водохранилището „Пипактон“. Което означаваше, че са минали през Кат Холоу и вече са в окръг Делауеър, на по-малко от двайсет минути от Уолнът Кросинг. Нивото на водата в хранилището бе потискащо ниско, резултат от сухото лято – от онези лета, които водят до мрачна и безцветна есен.
Мислите му се насочиха отново към срещата в затвора „Бедфорд Хилс“.
Погледна към Хардуик, който очевидно бе потънал в собствените си тревожни мисли.
– Е, кажи ми, Джак, какво знаеш за „смахнатата уличница“ – дъщерята на Спалтър?
– Очевидно си пропуснал онази страница в стенограмата на процеса, в която тя свидетелства, че е чула Кей да говори с някого по телефона в деня, преди да прострелят Карл. Казала, че всичко е уредено и че след двайсет и четири часа проблемите й ще са решени. Името на прекрасната млада дама е Алиса. Мисли с добро за нея. Развратът й може да се окаже ключът, който ще отвори вратата на килията на нашата клиентка.
Хардуик караше със сто километра в час по лъкатушеща отсечка на пътя с ограничение седемдесет. Гърни оправи колана си.
– Ще ми кажеш ли защо?
– Алиса е на деветнайсет, красива като филмова звезда и същинска отрова. Казаха ми, че си е татуирала думите „Без ограничения“ на едно много специално място – ухили се маниакално Хардуик. – Освен това е наркоманка – хероин.
– И как това ще помогне на Кей?
– Търпение. Очевидно Карл е бил много щедър към малката Алиса. Докато е бил жив, я е глезил ужасно, развалил я е до дъното на прогнилата й душица. Но завещанието му е друго нещо. Може би е имал момент на просветление и си е представил какво може да стори пристрастената му дъщеричка с няколко милиона на свое разположение. Затова е оставил всичко на Кей. И не е променил завещанието си до момента на стрелбата – може би защото още не е бил взел решение за развод или пък защото просто не е бил стигнал до тази точка от плана си, – нещо, което прокурорът постоянно изтъкваше като главен мотив за убийството.
Гърни кимна.
– А след стрелбата не е бил способен да го промени.
– Точно така. Но има и втора гледна точка. След като Кей бе осъдена, тя не може да наследи нито цент, защото според закона наследникът на починалия не може да се облагодетелства и възползва от наследството си, ако е причинил въпросната смърт. Наследството, което би трябвало да отиде при осъдения, преминава при следващия по ред наследник – в този случай Алиса Спалтър.
– Тя е получила парите на Карл?
– Не съвсем. Това е бавен процес и обжалването ще спре всякакво преразпределение на капитала на Карл, докато не бъде получено окончателно решение.
Гърни започна да губи търпение.
– И защо мис „Без ограничения“ е ключът към случая?
– Тя очевидно има доста сериозен мотив Кей да бъде осъдена. Човек може да каже, че е имала сериозен мотив и за извършване на самото убийство, въпреки че Кей беше нарочена за него.
– И какво от това? В досието не се споменава никакво доказателство, което може да я свърже със стрелбата. Пропускам ли нещо?
– Нищичко.
– И докъде те води това?
Хардуик се ухили още по-широко. Накъдето и да го водеше, очевидно беше във възторг от идеята. Гърни погледна към скоростомера и видя, че стрелката вече отива към сто и десет километра. Спускаха се по хълма покрай западния край на водохранилището, доближавайки тесния завой при „Барни – канута под наем“. Гърни стисна зъби. Старата кола имаше доста конски сили, но маневрите при остри завои можеха да се окажат фатални.