– Или нея.
– Или нея.
– И кога смяташ да направиш всичкото това гледане, слушане, подушване и усещане?
– Утре.
– Не си забравил вечерята, нали?
– Утре ли?
Мадлин се усмихна страдалчески.
– Членовете на клуба по йога. Тук. За вечеря.
– О, да, вярно. Разбрано. Няма проблем.
– Сигурен ли си? Ще бъдеш ли тук?
– Няма проблем.
Тя го изгледа продължително, после приключи разговора, сякаш нямаше какво повече да се каже по темата. Изправи се, отвори френските прозорци и вдиша студения въздух с пълни гърди.
Миг по-късно от горичката зад езерото се разнесе същият пронизителен плач, който бяха чули и преди, като зловещ тон, изсвирен на флейта.
Гърни се надигна от стола, мина покрай Мадлин и излезе на покритото с плочи патио. Слънцето се бе скрило зад хребета и температурите се бяха смъкнали с около 15 градуса.
Остана неподвижен, ослушвайки се за повторение на призрачния звук.
Наоколо обаче цареше само тишина – толкова дълбока, че по гръбнака му премина тръпка.
1 Намек за прочутата песен на Франк Синатра May Way. – б. пр.
2 Фуксия – на бълг. ез. известна и като обичка; цветът й е лилаво-розов. – б. пр.
Глава 12
Уилоу рест
Когато Гърни влезе в кухнята на следващия ден, беше гладен като вълк.
Мадлин беше до мивката и нареждаше резени хляб в голяма хартиена чиния, половината от която вече бе покрита с парченца ягоди.
Веднъж седмично даваше на кокошките нещо специално към готовата храна, която купуваха от магазина за фураж.
По-консервативното й облекло сигнализира на Гърни, че днес е един от работните й дни в клиниката. Той погледна към часовника.
– Не закъсняваш ли?
– Хал ще ме закара, така че... няма проблем.
Ако си спомняше правилно, Хал бе директорът на клиниката.
– Защо?
Тя го изгледа укорително.
– О, да, вярно... Твоята кола е в сервиза... Но защо Хал...?
– Споменах му за проблемите с колата онзи ден, когато бях на работа, и той каза, че и без това минава покрай нас. А и закъснявам, защото той закъснява, така че едва ли ще има повод да ме мъмри. И като говорим за закъснения, ти нали няма да закъснееш?
– За какво?
– Тази вечер. Клубът по йога.
– Няма проблем.
– И ще си помислиш за онова обаждане до Малкълм Кларет?
– Днес ли?
– Защо не? Време като всяко друго.
При звука на задаваща се по алеята кола, тя отиде до прозореца.
– Тук е – каза жизнерадостно. – Трябва да тръгвам.
Припряно отиде до Гърни, целуна го и после взе с една ръка чантата си от шкафа, а с другата – чинията с хляб и ягоди.
– Искаш ли аз да се погрижа за кокошките? – попита Гърни.
– Не. Хал ще спре до плевнята за две секунди. Аз ще го направя. Раз-два и готово.
Мина по коридора покрай килера и излезе през задната врата.
Гърни гледаше през прозореца към лъскавото черно ауди на Хал, което бавно спря до плевнята откъм далечната страна, където бе вратата й. Беше едва осем и петнайсет сутринта, а съзнанието му вече бе затормозено от мисли и емоции, които би предпочел да не изпитва. От опит знаеше, че най-доброто лекарство за справяне с неспокойния ум е да предприеме някакво действие, да продължи напред.
Отиде в кабинета, взе досието с делото „Спалтър“ и дебелия пакет с документи, описващи пътуването на Кей през съдебната система след обвинението – досъдебното производство, стенограмите от процеса, копията от визуалните доказателства и улики на обвинението и стандартната бланка за процедурата по обжалването, попълнена от първия й адвокат. Отнесе всичко в колата си, защото нямаше представа кои доказателства и уличаващи предмети може да му потрябват през деня.
Върна се в къщата и извади от шкафа сивото си спортно яке, онова, което бе носил стотици пъти на работа, но може би само три пъти след оттеглянето си. То заедно с тъмните панталони, синята риза и семплите армейски обувки крещеше „ченге“ толкова силно, колкото всяка полицейска униформа. Реши, че този образ може да му е полезен в Лонг Фолс.
Огледа за последно стаята, отиде отново до колата и вкара адреса на гробището „Уилоу рест“ в преносимия джипиес на таблото.
Минута по-късно беше на път и вече се чувстваше много по-добре.
Като много други стари градове, разположени по реки и канали със западащи търговски услуги, Лонг Фолс изглежда също се бореше с постоянните вълни на упадък. Тук-там имаше следи от опити за обновяване и оживление. Изоставена текстилна фабрика бе превърната в бизнес сграда с офиси; няколко малки магазинчета се бяха настанили в бивша работилница за ковчези; дълга почти цяла пресечка сграда с овъглени тухли с цвят на стари струпеи и издълбано върху гранитния трегер име – „Мандра „Кловърсуит“, беше прекръстена на „Северни студиа и галерии“, както свидетелстваше яркият широк надпис, провесен над същия трегер.