Колата изви рязко от пътя, заподскача по тясна блеснала от локви алея, промъкваща се през гъста гора от огромни евкалиптови дървета, и спря пред дълга, ниска бяла сграда, наподобяваща английска ферма. Сънливото съселче се събуди от предната седалка, проспало непробудно целия път от столицата до тук, и ни огледа със сънливите си сини очички.
— Добре дошли в Лос Инглесес! — произнесе тя и изящно се прозя.
Вътрешността на къщата излъчваше очарователна викторианска атмосфера: тъмна и масивна мебел, окачени по стените препарирани глави на животни и поизбелели гравюри, покрити с каменни плочи коридори и навсякъде едва доловима и приятно тръпчива миризма на парафин, идваща от високи, блестящи, куполообразни лампи. Двамата с Джеки ни настаниха в голяма стая, която изглеждаше смалена от огромно легло, попаднало тук направо от приказката на Ханс Андерсен „Принцесата и граховото зърно“. Същински креват на креватите, широк като тенис корт и висок като купа сено! Когато лягате в него, той ви обгръща в сладострастна прегръдка и вие пропадате, и пропадате в неговата мека глъбина и потъват моментално в такъв дълбок и спокоен сън, че събуждането се възприема като същинска трагедия. Прозорецът на стаята, през който се виждаше равна морава и редица ниски овощни дръвчета, бе ограден от някакво пълзящо растение със сини цветчета. Между цветчетата се гушеше гнездо на колибри — половин орехова черупка с две бели яйчица колкото грахови зърна, което можех спокойно да наблюдавам така, както си лежах в леглото.
На сутринта след нашето пристигане се излежавах блажено в топлите глъбини на гигантското легло, посръбвах чай и наблюдавах как женската колибри мъти спокойно яйцата си, а мъжкият каца и излита стремително от гнездото като малка, блестяща комета. Такъв метод на наблюдение на птиците ме задоволяваше напълно, но в края на краищата Джеки не повярва, че при подобни обстоятелства мога да прибавя нещо особено към моите орнитологични познания за семейство Trochilidae (Колибри), ето защо бях измъкнат с нежелание от октоподоподобните обятия на леглото и принуден да се облека. Докато вършех всичко това, възмути ме мисълта, че Ян може би продължава да спи, затова закрачих по коридора към неговата стая, изпълнен с решимост да го измъкна от леглото. Намерих Ян по пижама и пончо — това е една удобна аржентинска дреха, наподобяваща одеяло с дупка по средата, през която се пъха главата. Приклекнал на пода, той смучеше нещо от тънка сребърна луличка, потопена с единия си край в малко, кръгло сребърно гърненце, напълнено с тъмна и неприятна на вид течност, върху която плаваха парченца нарязана на ситно трева.
— Здравей, Джери! Събуди ли се? — попита леко изненадан той и смукна енергично от луличката, от която се чу мелодично бълбукане, също като че ли се оттече водата от някаква миниатюрна вана.
— Какво правиш? — попитах го строго аз.
— Пия си сутрешното мате — отвърна той и избълбука отново с луличката. — Искаш ли да го опиташ?
— Това да не е онзи чай от билките? — попитах аз.