— Да. Тук го пият много, дори повече, отколкото пият чай в Англия. Опитай го, може и да ти хареса — предложи той и ми подаде малкото сребърно гърненце и луличката.
Помирисах недоверчиво тъмнокафявата течност с плаващата по повърхността й зеленина. Почувствах силния и приятен аромат на напечена от силно слънце ливада. Захапах луличката и смукнах. Разнесе се мелодично хриптене, в устата ми се изля струйка вряща течност и опари езика ми. Обърсах насълзените си очи и подадох обратно гърненцето на Ян.
— Благодаря — казах му аз, — уверих се, че у вас е прието да се пие врящо мате, но се страхувам, че моят език няма да издържи.
— Можеш да го пиеш и малко охладено — отвърна неуверено Ян, — но ми се струва, че тогава губи аромата си.
По-късно опитах мате с по-човешка температура и ароматът на току-що окосено сено и едва нагарчащият и стипчив вкус на това освежително питие дори ми харесаха. Въпреки това не успях никога да се науча да го пия като разтопен метал, така както го пие всеки истински познавач.
Закусихме превъзходно и поехме в лъчезарния ден да огледаме околността. Не бяхме успели да преминем гъстата горичка от евкалиптови дървета, които обкръжаваха подобно на гигантска ограда естансията, и се натъкнахме във високата трева на дънер с кацнало отгоре му гнездо на лещарка. Разгледах го отблизо и се удивих, че такава дребна птичка може да строи големи и сложни съоръжения. Гнездото имаше форма на глобус, приблизително два пъти по-голям от футболна топка, изградено здраво от кал, размесена с коренчета и влакна, нещо като птичи железобетон. Погледнато отпред, където се намираше сводестият му вход, гнездото приличаше на миниатюрен модел на старинна пещ за хляб. Полюбопитствах да надникна във вътрешността на гнездото. Ян ме увери, че то е старо и отдавна изоставено и аз го свалих от дънера и отрязах внимателно с остър нож върха на неговия изграден като че от тухли купол. Отвътре гнездото приличаше на черупка на охлюв: от сводестия вход наляво водеше проход, дълъг около петнадесетина сантиметра, и следваше извивката на външната стена, но преди да наближи входа от противоположната му страна, извиваше надясно. Проходът завършваше с кръгло помещение, оформено от естествените очертания на гнездото, грижливо застлано с трева и перушина. За разлика от грубия и неравен външен вид на гнездото, вътрешността на малкото помещенийце и проходът бяха гладки и почти полирани. Колкото повече разглеждах гнездото, толкова повече се удивлявах от птичката, която единствено с помощта на своя клюн бе създала това строително чудо. Ето защо не бива да се учудваме, че аржентинците изпитват такива нежни чувства към жизнерадостната птичка, която кръстосва гордо парковете им и огласява въздуха с веселите си и звънки трели. Хадсън6 разказва очарователна случка за двойка от тези птички, построили гнездото си върху покрива на едно ранчо. Един ден, за нещастие, женската попаднала в капан за мишки, който пречупил и двата й крака. Все пак тя успяла с големи усилия да се освободи и отлетяла до гнездото си, където в края на краищата умряла. Мъжкият кръжал в течение на няколко дни около гнездото, оплаквал своята любима и най-сетне изчезнал. След два дни се завърнал отново, придружен от друга женска. Двете птички моментално се захванали за работа и запушили входа на старото гнездо, в което лежали останките на първата съпруга. След това построили върху гробницата второ гнездо, в което отгледали щастливо своето потомство.
Лещарката несъмнено притежава нещо повече от самобитност и обаяние, защото оказва странно въздействие дори върху най-закоравелите циници. Малко по-късно, по време на нашия престой един възрастен пеон, който не изпитваше никакви сантиментални чувства и вероятно не би изпитвал никакво угризение на съвестта, ако убиеше, когото и да било от човек до насекомо, ми заяви тържествено, че не можел никога да навреди на hornero7. Веднъж, както яздел коня си из пампата, се натъкнал на пън с гнездо на лещарка. Гнездото било наполовина завършено, а калта още мокра. От едната страна на гнездото висял собственикът с преплетени крака от дълго стръкче трева, което очевидно използвал за подсилване на жилището си. Птичката по всяка вероятност висяла от дълго време, пърхала напразно с крила в опитите си да се освободи и била останала почти без сили. Пеонът приближил гнездото и подтикнат от някакъв внезапен порив, извадил ножа си, разрязал внимателно преплетените тревички и поставил предпазливо изнурената птичка върху гнездото, за да си отдъхне. И тогава се случило нещо нечувано!
6
Хенри Хадсън (1841–1922) — английски биолог, роден в Аржентина, описал природата на Южна Америка. — Бел.прев.