Операторът зачука по клавиатурата. На радарния екран те видяха един балон, следващ малка точка. Пиявицата се бе отклонила.
Всички почувстваха облекчение.
— В коя част на небето би могла да се намира сега пиявицата? — попита О’Донъл с безизразно лице.
— Елате навън. Мисля, че мога да ви покажа — обади се един от астрономите. Те отидоха до вратата. — Някъде в този сектор — каза астрономът и показа с пръст.
— Чудесно. Войник, изпълни заповедта — каза О’Донъл през рамо.
Учените зяпнаха от учудване. Операторът зачука по клавишите и балонът започна да настига точката. Майкълс хукна да пресече стаята.
— Стоп — каза генералът и строгият му команден тон спря Майкълс. — Аз знам какво правя. Накарах да построят този кораб по специален начин.
Балонът настигна точката върху екрана на радара.
— Казах ви, че борбата е лична — заяви О’Донъл. — Заклех се да унищожа тази пиявица. Докато тя е жива, ние никога няма да бъдем в безопасност. — Той се усмихна — Няма ли да погледнем небето?
Генералът отново тръгна към вратата, последван от учените.
— Натисни копчето, войник!
Операторът го направи. Нищо не се случи. А после небето се освети!
В Космоса увисна една ярка звезда. Блясъкът й изпълни нощта, разрасна се и започна да изчезва.
— Какво направихте? — изпъшка Майкълс.
— Тази ракета бе построена около водородна бомба — каза О’Донъл с триумфално изражение. — В момента на контакта аз я взривих. — Той отново извика на оператора: — Показва ли нещо радарът?
— Нито искрица, сър.
— Господа — каза генералът. — Аз се сблъсках с врага и го победих. Нека пийнем още шампанско.
Но Майкълс внезапно се почувства зле.
Заради изразходването на енергията тя бе започнала бързо да се смалява. И тогава стана страхотната експлозия. Не можеше даже и да помисли да я погълне. Клетките й издържаха едва част от секундата на немислимия по величина енергиен взрив и се претовариха едновременно.
Пиявицата бе смачкана, разкъсана, унищожена. Тя се пръсна на хиляди частици, а те от своя страна също се пръснаха на хиляди още милиони пъти.
Частиците бяха захвърлени във всички посоки от взривната вълна на експлозията и се разпръснаха надалече.
Като спори.
Спорите се затвориха в сухите си, твърди и като че ли безжизнени обвивки. Приличаха на прашинки. Милиарди прашинки. Те се понесоха безцелно из безбрежната пустош на пространството.
Бяха милиарди… Чакаха да бъдат нахранени…