Видя как по ръцете му се появяват нови алени линии, виеха се по кожата и по пръстите. Почти очакваше ръцете му да се слеят с камъка, да се превърнат в черупка на горящото семе, което държеше.
И когато вече му се струваше, че няма да издържи повече, огънят намаля и се смени с песен, която минаваше през него, привличаше го, свързваше го по нов начин с камъка в ръцете му. Едва доловимото ехо, което бе чувал преди от камъка, сега се превърна в мощен хор.
Хорът пееше за топли летни дни, за аромата на сено в плевнята, за шепота на вятъра през царевични поля. Беше изпълнен с бръмченето на пчели в късен следобед, с тихите крясъци на гъски, мигриращи със смяната на сезоните, с басовия зов на кит, търсещ партньорка.
Джордан наклони глава, когато чу някаква нова песен да се слива с мелодията на камъка. Топла червена ивица на надежда и живот течеше и танцуваше в песента му, новите ноти пееха за туптящи сърца, смях и тихото цвилене на кон, поздравяващ любимата си.
После и трети глас се включи в хора, син като ярките пера на сойка под светлината на слънцето. Този рефрен звучеше по-дълбоко - изпълнен с грохота на падаща вода, с тихия тропот на дъжд по суха земя и с песента на прибоя, вечен и постоянен като самия свят.
Трите песни се сплетоха във величествен химн на живота, който разкриваше във всяка своя нота прелестта и чудото на този свят, безкрайната хармония и разнообразие, как всички части се наместват, за да образуват едно цяло.
Джордан се чувстваше част от този химн, но в същото време оставаше наблюдател.
И тогава през цялото това великолепие прозвуча команда, която стигна до ушите му.
- Сега! - извика Ерин. - На три.
Джордан откъсна поглед от изумрудените дълбини на камъка и видя, че тя е застанала зад своя стълб, вдигнала високо сияещия червен камък, който прогонваше мрака на затъмнението.
Сърцето му трецна от гледката и песента заглъхна достатъчно, за да чува Ерин и да изпълнява. Тя приличаше на някаква древна племенна богиня, окъпана в алената светлина, която превръщаше златната ѝ коса в огън.
На запад Рун също вдигна високо камъка си.
- Едно - прозвуча ясният глас на Ерин над езерото.
- Две - отвърна Рун, сякаш го бяха репетирали.
Джордан сложи край на ритуала.
- Три.
11:59
Ерин сложи камъка Sanguis в чашата пред себе си.
Веднага щом страните му докоснаха гранита, рубинът блесна с ослепителна светлина, като ехо на аления огън на затъмненото слънце. Горещина и святост лъхнаха лицето й. Ерин за момент се уплаши, че се е приближила прекалено и жегата ще я изпепели.
Сао не показваше подобни тревоги. Застана до нея и вдигна ръце към пламъците. Докато грееше студената си плът на огъня, монахът припяваше високо на санскрит. Ерин чу, че събратята му правят същото.
Докато луната напълно затъмняваше слънцето и потапяше долината в здрач, камъкът се бореше с мрака. Пламъците му се разгоряха по-ярко, сякаш раздухвани от някакви огромни духала в огнен вихър. На Ерин ѝ се искаше да побегне от този огнен ад, но знаеше, че мястото ѝ е тук.
И тогава, толкова неочаквано, колкото се бяха появили, пламъците потънаха обратно в камъка и той заблестя още по-ярко, сякаш в чашата беше поставено парче от слънцето. После огньовете лумнаха отново - но този път не само по страните на камъка, а навсякъде около нея.
Ерин се заоглежда и осъзна, че пламъците образуват около нея рубинен мехур, по чиято повърхност играеше ален огън. Сякаш камъкът внезапно се беше уголемил, поглъщайки я цялата.
„И аз съм като пукнатина в сърцето му“.
Погледна над тьмната повърхност на езерото и видя Рун, застанал в сфера от син огън, а Джордан - в изумруден.
Направи крачка към тях, но Сао твърдо постави ръка на рамото ѝ, за да я задържи. Ерин гледаше как течният огън се носи по повърхността на сферата и си спомни предупреждението на монаха колко опасно е за човешките същества да пресичат бариерите от светлина и как ще бъдат погълнати от огъня.
Или може би Сао я предупреждаваше да гледа онова, което тепърва предстоеше.
Пламъците внезапно се завихриха и се събраха в горната част на сферата - а после полетяха нагоре, под ъгъл над езерото. Подобни огнени копия, лазурно и изумрудено, блеснаха от другите сфери и се понесоха нагоре, за да се срещнат с рубиненото.
Трите лъча се сблъскаха над средата на езерото с екот, от който Ерин се олюля, но Сао я задържа на крака. Тя зяпна огромната пирамида от огън. На върха трите цвята се вихреха в огромна вихрушка, като събираха пламъците в едно, смесваха се и се сливаха, показвайки всички възможни цветове. После въртенето стана толкова бързо, че човешкото око не можеше да го следи, докато накрая всички цветове не станаха едно цяло, сърце от чиста бяла светлина.