Лазар.
Ерин сведе глава. Не беше сигурна какво друго да направи. Остана така сякаш цяла вечност, а сърцето ѝ пулсираше в ушите ѝ.
Той обаче продължаваше да стои неподвижно, със затворени очи.
Накрая, когато не беше изречена нито дума против натрапването ѝ, Ерин пое треперливо дъх и пристъпи покрай неподвижната му фигура. Не знаеше как иначе да постъпи. Беше дошла тук с конкретна цел и стига никой да не ѝ попречеше, смяташе да продължи по замисления курс.
Но откъде да започне?
Погледна рафтовете и отделенията. Трябваха ѝ години да преведе и прочете всичко, което се намираше тук. Объркана и обезсърчена, тя се обърна към мълчаливата фигура в стаята, към причудливия библиотекар. Светлината на свещта се отрази от отворените му тъмни очи.
- Лазаре - прошепна тя. Дори името му прозвуча твърде силно за това помещение, но тя продължи. - Дойдох да намеря...
- Знам. - Прах се отрони от устните му заедно с думата. - Чаках те.
Едната му ръка се вдигна плавно, пръскайки още прашинки във въздуха. Дългият пръст посочи глинена табличка в края на един рафт. Ерин отиде при нея и я погледна. Беше не по-голяма от тесте карти, с цвят на теракота. Повърхността ѝ беше покрита със знаци.
Ерин внимателно взе табличката и я огледа. Текстът беше на арамейски - език, който тя знаеше. Бързо прегледа първите няколко реда. Разказваха позната история - пристигането на змията в Едемската градина и срещата ѝ с Ева.
- От Битие - промърмори тя замислено.
Според повечето интерпретации змията била Луцифер, дошъл да изкуши Ева. Но този разказ говореше за змията като за едно от животните в градината, само че по-лукаво от тях.
Поднесе свещта към най-важното определение на змията и го прочете на глас.
- Чок-мау.
Думата можеше да се преведе като мъдър, умел и дори като хитроумен или коварен.
Продължи да превежда табличката и установи, че записаната на нея история много прилича на разказа в съвременните преводи на Библията. Ева отново отказала да яде от плода и казала, че Бог я предупредил, че ако не се подчини, ще умре. Но змията възразила, че няма да умре, а ще получи познание - познание за доброто и злото.
Ерин тихо ахна, когато осъзна, че в тази история змията всъщност е по-правдива от Бог. Накрая Адам и Ева наистина не умрели, като яли от плода, а вместо това получили познание, точно както им казала змията.
Пропъди тази подробност като незначителна, особено когато продължи да чете следващия ред. Той бе напълно нов. Преведе го на глас. Свещта трепереше в ръката ѝ.
- „И змията каза на жената: Закълни се, че ще вземеш плода и ще го поделиш с мен“.
Прочете откъса още два пъти, за да се увери, че не е сбъркала, след което продължи. По-нататък Ева се заклеваше, че ще даде плода на змията. След това историята продължаваше по същия начин като в Библията
- Ева яде от плода, споделя го с Адам, двамата биват прокълнати и изгонени.
Думите на баща ѝ отекнаха в съзнанието ѝ.
„За познанието се плаща с кръв и болка“.
Прочете отново цялата табличка.
Накрая излизаше, че Ева е нарушила обещанието си към змията и не е поделила плода с нея.
Замисли се върху променения разказ. Защо изобщо змията е искала това познание? Във всички други библейски разкази животните не ги беше грижа за познание. Дали този разширен разказ поддържаше твърдението, че змията от Райската градина наистина е била маскираният Луцифер?
Поклати глава. Мъчеше се да намери смисъл във всичко това, да открие нещо важно. Погледна към Лазар с надеждата, че ще получи някакво обяснение.
Но очите му само се взираха в нея.
Преди да успее да го запита, до ушите ѝ долетя звук, идващ някъде извън библиотеката, отвъд тежките каменни стени.
Обърна се натам.
„Някой сигурно е отворил вратата“.
Погледна си часовника. Кристиан я беше предупредил, че свещеници сангвинисти се грижат за Уединените и им носят вино. Но той не знаеше графика им, нито колко често слизат тук. Ерин беше разчитала късметът да ѝ се усмихне.
„А ето че той свърши“.
Свещениците щяха да чуят сърцето ѝ и да я разкрият. Тя се замоли Бернар да не бъде прекалено суров към Кристиан и сестра Маргарет.
Върна табличката на мястото ѝ, но докато се обръщаше, готова да понесе последствията от натрапничеството си, Лазар се наведе напред... и духна свещта. Стресната, Ерин залитна назад. Библиотеката потъна в мрак, нарушаван единствено от далечните факли в главната зала.