Но Мари не знаеше нищо за миналото на Елизабет, нито дори пълното ѝ име.
Никой в манастира не знаеше.
Прещракване в коляното накара Елизабет да премести тежестта си на другия крак. Тя знаеше какво означава тази болка.
Остаряваше.
„Едно проклятие се смени с друго“.
С крайчеца на окото си видя Бернт Нидерман да пресича двора на път към трапезарията за вечеря. Елегантният германец беше отседнал в една от стаите за гости на манастира. Бе облечен в нещо, което през тази епоха минаваше за официално - изгладени панталони и добре ушито синьо сако. Той вдигна ръка за поздрав.
Тя не му обърна внимание.
Още нямаше нужда от близост.
Поне за момента.
Изправи се, за да разкърши гръб, като поглеждаше навсякъде, само не към Бернт. Венецианският манастир не беше лишен от чар. В миналото бил грандиозен дом с величествен вход, гледащ към широк канал. Високи колони се издигаха от двете страни на яка дъбова порта, от която се излизаше на пристана. Елизабет беше прекарала много часове, загледана през прозореца на стаята си как животът пътува по каналите. Венеция нямаше коли и коне, а само лодки и хора, ходещи пеша. Градът беше странен анахронизъм и изглеждаше почти по същия начин като през нейната епоха.
През миналата седмица ѝ се случи да разговаря на няколко пъти с германския гост. Бернт беше дошъл във Венеция да проучи някаква книга и задачата му явно включваше разходки по каменните улици, изтънчени храни и скъпи вина. Ако ѝ бяха разрешили да го придружи само един ден, би могла да му покаже много повече, да го потопи в историята на този воден град, но това никога нямаше да стане.
Елизабет постоянно се намираше под зоркия поглед на сестрата сангвинист Абигейл, която ясно ѝ даде да разбере, че не бива да напуска територията на манастира. За да запази живота си - който вече бе смъртен, - Елизабет трябваше да остане пленница зад дебелите стени.
Кардинал Бернар беше съвсем ясен по този въпрос. Тя бе затворена тук, за да изкупи престъпленията от миналото.
И все пак германецът можеше да се окаже полезен. За целта тя прочете книгите му и ги обсъждаше с него на чаша вино, като не забравяше да ги хвали в подходящите моменти. Дори тези кратки разговори не се провеждаха на четири очи. Позволяваха ѝ да разговаря с гости само когато я наглеждаха внимателно - обикновено Мари или Абигейл, свирепата сивокоса сангвинистка.
Въпреки това Елизабет откриваше пропуски в наблюдението им, особено напоследък. Месеците на пленничество се точеха един след друг и бдителността на двете започваше да се притъпява.
Преди две вечери успя да се промъкне в стаята на Бернт, докато него го нямаше. Сред личните му вещи откри ключа на взетия под наем катер. Побърза да го открадне с надеждата, че гостът ще си помисли, че го е запилял някъде.
Засега германецът не бе вдигнал тревога.
„Добре“.
Бършеше челото си с кърпичка, когато някакво момче със синьо кепе на вестоносец се появи в другия край на двора. Вървеше с модерната небрежна походка, с която ходеше и Томи, сякаш днешните деца не можеха да контролират крайниците си, а ги оставяха да се размахват безцелно. Дори когато беше по-малък от това момче, отдавна мъртвият ѝ син Павел никога не би вървял по този просташки начин.
Мари закуцука да посрещне вестоносеца, а Елизабет напрегна слух, за да подслуша разговора. Вече знаеше достатъчно добре италиански, тъй като се занимаваше единствено с работа в градината и четене. Четеше до късно през нощта. Всичко, което научаваше, беше оръжие и един ден щеше да го използва срещу похитителите си.
Една пчела кацна на ръката ѝ и тя я повдигна към лицето си.
- Внимавайте - предупреди я някой зад гърба ѝ.
Гласът я сепна. Подобно нещо никога не би се случило по времето, когато беше стригой. Тогава би чула туптенето на сърцето му още отдалече.
Обърна се. Бернт стоеше точно зад нея. Явно беше обиколил двора, за да се приближи така неусетно. Беше толкова близо, че можеше да надуши тръпчивия му одеколон.
Елизабет погледна пчелата.
- Трябва ли да се страхувам от това малко създание?
- Много хора са алергични към пчели - обясни Бернт. - Ако ужилят мен, биха могли дори да ме убият.
Елизабет повдигна вежда. Съвременният човек беше толкова слаб. Никой не умираше от ужилване по нейно време. Или пък бяха умирали, но просто не бяха знаели причината.
- Не можем да позволим да се случи подобно нещо. - Тя отдръпна ръката си от Бернт и духна пчелата, за да я прогони.