Докато го правеше, от сенките покрай стената се отдели сянка и тръгна към тях.
Сестра Абигейл, разбира се.
Надзирателката ѝ приличаше на безобидна британска монахиня, с тънки и слаби крайници и сини очи, избледнели от възрастта. Докато приближаваше, прибра под забрадката си непослушен кичур сива коса.
- Добър вечер, хер Нидерман - поздрави Абигейл. - Вечерята скоро ще бъде сервирана. Ако отидете в трапезарията, със сигурност...
Бернт я прекъсна.
- Може би Елизабет ще се съгласи да ми прави компания?
Абигейл сграбчи ръката на Елизабет така силно, че щеше да ѝ остане синина. Елизабет не оказа съпротива. Синините можеха да събудят съчувствие у Бернт при подходящи обстоятелства.
- Боя се, че Елизабет не може да дойде с вас - каза Абигейл с раздразнен тон, който не търпеше възражения.
- Разбира се, че мога, сестро - рече Елизабет. - Не съм затворничка, нали?
Лицето на Абигейл пламна.
- Значи се разбрахме - каза Бернт. - А какво ще кажете след това да направим кратка разходка с катера?
Елизабет се насили да не реагира, тъй като се боеше, че Абигейл ще долови внезапното ускоряване на пулса ѝ. „Дали ще забележи, че ключът липсва?“
- Елизабет беше болна - каза Абигейл, която с мъка се опитваше да измисли някаква причина подопечната й да остане между стените на манастира. - Не бива да се преуморява.
- Може пък морският въздух да ми се отрази добре - усмихна се Елизабет.
- Не мога да го позволя - възрази веднага Абигейл. - Твоят... твоят отец ще се ядоса. Не искаш да се обаждам на Бернар, нали?
Елизабет се отказа да я ядосва въпреки удоволствието, което ѝ доставяше това. Определено не искаше да насочва вниманието на кардинал Бернар към себе си.
- Много жалко - рече Бернт. - Още повече че утре трябва да тръгвам.
Елизабет го погледна.
- Мислех си, че ще останете още седмица.
Той се усмихна на загрижената ѝ реакция - явно я беше взел за привързаност.
- Боя се, че работата ме призовава да се върна във Франкфурт по-рано, отколкото очаквах.
Това беше проблем. Ако искаше да използва катера, за да избяга, това трябваше да стане тази нощ. Замисли се трескаво. Знаеше, че това е най-добрият ѝ шанс - и то не само да избяга.
Имаше много по-големи планове от едно просто бягство.
Макар че можеше отново да върви под слънцето, Елизабет беше изгубила нещо много повече. Като смъртна тя вече не можеше да чува най-тихите звуци, да надушва най-тънките миризми и да вижда цветовете в нощта. Чувстваше се така, сякаш са я увили в дебело одеяло.
И мразеше това.
Искаше да си върне сетивата на стригой, да усеща отново онази неестествена сила в крайниците си, но най-вече желаеше да е безсмъртна, да е свободна не само от стените на този манастир, но и от хода на годините.
„Няма да позволя нищо да ме спре“.
Преди да успее да помръдне, мобилният ѝ телефон, скрит в джоба на полите ѝ, завибрира.
Само един човек знаеше този номер.
„Томи“.
Тя се отдръпна от германеца.
- Благодаря, Бернт, но сестра Абигейл е права. - Направи лек реверанс и със закъснение си даде сметка, че вече никой не прави подобни неща. - Чувствам се малко замаяна от работата в градината. Май ще е по-добре да вечерям в стаята си.
Устните на Абигейл се свиха в тънка линия.
- Да, мисля, че така е най-разумно.
- Жалко - разочаровано рече Бернт.
Абигейл я хвана под ръка, този път още по-здраво, и я поведе към стаята ѝ.
- Ще останеш вътре - нареди ѝ тя, щом стигнаха малката килия. - Ще ти донеса вечерята.
После излезе и заключи. Елизабет изчака стъпките ѝ да се отдалечат и отиде до прозореца с решетки. Вече беше сама, така че извади телефона и отговори на повикването.
Щом чу Томи, веднага разбра, че нещо не е наред. Сякаш всеки момент щеше да се разреве.
- Ракът ми се върна - каза той. - Не знам какво да правя, на кого да кажа.
Елизабет стисна телефона по-силно, сякаш можеше да посегне през ефира към момчето, което бе започнала да обича като свой собствен син.
- Обясни ми какво е станало.
Знаеше историята на Томи, известно ѝ бе, че е бил болен преди вливането на ангелската кръв, която го бе излекувала и му бе дала безсмъртие. А сега бе обикновен смъртен като нея - и болен, както и преди. Макар да го бе чувала да използва думата „рак“, така и не беше разбрала що за заболяване е това.
Искаше да научи повече и затова го притисна.
- Кажи ми за този рак.