- Твърдението, че оковите на Луцифер по някакъв начин са паднали.
- И поради това в света ни навлиза повече зло. Фундаменталното равновесие е започнало да се променя, като дава допълнителна сила на злите създания и същевременно отслабва светите сили.
Ерин го изгледа твърдо.
- По-слаб ли се чувствате?
Той стисна юмрук върху бюрото си.
- Тук, на тази благословена земя, не. Но през последните три месеца изгубихме осемнайсет сангвинисти на терен.
„Осемнайсет?“ Орденът беше започнал да се топи през последните няколко десетилетия, също като католическото духовенство. Сангвинистите не можеха да си позволят да губят още войници, особено ако предстоеше война.
- Нападенията имат ли някакъв географски модел? - попита тя. - Може би ако разберем откъде е започнало всичко, може да се досетим как да го спрем.
Очите на кардинала се присвиха преценяващо.
- Доктор Грейнджър, и този път улучихте право в десятката, както обикновено.
Тя се изправи в стола си.
- Разбрали сте нещо.
- Методично записвахме датите и местата на атаките.
- За да съставите база данни - каза тя. - Умно.
Той кимна в отговор на комплимента ѝ и отново обърна монитора към нея. Бързо зареди карта на Европа.
Появиха се малки червени точки, бележещи местата на нападенията. Ерин се опули, когато видя колко са много.
- Ако проследим атаките назад във времето - каза Бернар и демонстрира на картата, - се оказва, че те започват от едно място и след това се разширяват.
И увеличи картината върху епицентъра.
Ерин прочете името и усети как стомахът ѝ се свива на топка.
- Куме... където е храмът на сибилата.
„И където работи Джордан“.
Тя погледна Бернар.
- Имате ли вести от Джордан и екипа му? Открили ли са нещо?
Кардиналът тежко се облегна назад.
- Това е другата причина да ви извикам. Реших, че е най-добре да го научите от мен. Имало е атака...
Беше прекъснат от отец Грегъри, който се появи със сребърен поднос с кафето. Ерин го погледна. Беше замаяна от обзелата я паника. Грегъри явно чу бясното биене на сърцето й и замръзна на прага.
Ерин отново се обърна към Бернар.
- Джордан добре ли е?
Бернар направи знак на отец Грегъри.
- Оставете кафето на онази масичка. Това е всичко.
Ерин не изчака младия свещеник да излезе. Времето на чакане сангвинистите да се размърдат беше приключило.
- Какво е станало? - попита тя и се наведе агресивно напред.
Бернар вдигна ръка, за да я накара да се успокои.
- Не се бойте, Джордан и екипът му не са пострадали.
Ерин се отпусна и въздъхна с облекчение. Усещаше, че кардиналът спестява нещо, но след като беше получила отговор на най-тревожния въпрос, изчака отец Грегъри да излезе, преди да продължи.
- Какво не ми казвате?
- Тази сутрин екипът на Джордан открил нов тунел, който, изглежда, е бил прокопан наскоро. Изглежда, че нещо си е прокопало път от онзи храм.
- Нещо? Какво означава това?
- Не знаем. Знаем обаче, че тялото на брат Леополд не е открито в храма.
Ерин се замисли. По време на битката в храма миналата зима Леополд беше убит от Рун... или поне изглеждаше, че е убит. Но щом не го бяха открили, значи или беше оцелял, или някой беше прибрал тялото му.
Тя отново насочи вниманието си към по-голямата си тревога.
- Казахте, че е имало атака.
- Един стригой нападнал Джордан и екипа му в храма.
Ерин стана и отиде до подноса. Не я свърташе на едно място. Наля си кафе и си напомни, че Джордан е добре.
„И все пак...“
Обгърна чашата с длани, за да ги стопли, и се обърна към Бернар.
- Нападателят от тези суперстригои ли е бил?
- Така изглежда. Добрата новина е, че другите пренасят тялото му в Рим за изследване. Може да научим нещо от останките му.
- Кога? - рязко попита тя. Изгаряше от желание да види Джордан, да се увери, че е добре.
- Би трябвало да са тук до един час. Но освен това са открили в залата и нещо друго, за което не искаха да говорят по телефона. Джордан каза, че иска първо вие да го видите. - Кардиналът изглеждаше раздразнен, че някой спестява информация от него. - Смята, че можете да го разпознаете, защото, както непреклонно заяви, вие сте Жената на Познанието.
Ерин отпи глътка кафе и остави топлината му да пропъди остатъчния мраз от паниката ѝ. Оценяваше увереността на Джордан, но се надяваше да не е заблуда. Нямаше представа какво носят от Куме и затова се замисли върху мистерията с липсващото тяло на Леополд и се върна към загадъчното твърдение на Бернар.