„Нещо си е прокопало път от онзи храм“.
19:02
Рим, Италия
Легион се плъзна покрай високата стена в сърцето на Рим. Придържаше се в сянката - макар че слънцето бе потънало зад хоризонта, улиците все още светлееха. Като допълнителна предпазна мярка придърпа плътно качулката си, тъй като в едно нещо нямаше съмнение.
„Никой не може да погледне лицето ми и да не познае славата ми“.
И все пак толкова много неща оставаха неизвестни.
Това трябваше да престане.
Съсъдът му, онзи на име Леополд, се оказа ценен. От трептящия пламък, който още светеше в мрака на съществото му, Легион бе научил повече за пророчеството и онези, които стояха между него и дълга му.
Думите на откровението отекваха в него с всяка крачка.
„Тримата заедно трябва да се изправят пред последната си задача. Оковите на Луцифер са скъсани и неговият Потир си остава изгубен. Нужна е светлината и на тримата, за да бъде изкован Потирът наново и да го прогони обратно във вечния му мрак“.
Представи си така наречения Воин на Човека със сините му очи и изсечените черти. Воинът излъчваше сила и беше истинско олицетворение на мъжествеността.
Докато вървеше покрай високата стена, някаква голяма машина профуча по улицата покрай него, като вдигаше боклуците във въздуха и бълваше зловонни газове. От спомените на Леополд той знаеше, че машината се нарича бус. Но се върна към собствените си спомени. Като паднал ангел той беше прекарал безброй години, бродейки по тази градина на света, много преди човекът да започне да я тъпче. Там, където някога бе имало диви неща, човекът бе облякъл земята с изкуствен камък. Там, където под синьото небе бяха пели потоци, сега имаше мръсотия - както във водата, така и във въздуха.
Още от самото начало той знаеше, че човекът е негоден да наследи този рай. По време на войната на небето, когато се бе опълчил срещу плана на Бог за човека, се бе надявал да вземе тази градина за себе си. Но накрая той и останалите бяха изгубили битката и бяха низвергнати, а сега човечеството беше доказало онова, което беше предвидил - че е петно за тази градина, плевел, който трябва да бъде изкоренен и изгорен.
„Ще върна този рай“.
Нямаше да позволи нищо да му попречи.
Дори пророчество.
Затова трябваше да научи повече за онези тримата - достатъчно, за да ги спре. Прокара тъмните си пръсти по стената - усещаше огъня на светостта в камъните. Преградата отделяше Рим от Ватикана. Легион закрачи решително покрай нея.
Беше научил от Леополд имената на другите двама - Жената на Познанието и Рицаря на Христа. Те най-вероятно бяха някъде наблизо, скрити в този бастион на божественото. Легион се дръпна от стената и се загледа в дланта си, във виещия се по кожата мрак.
Ако поставеше тази ръка върху някой от тримата, можеше да го обсеби за миг.
„С едно-единствено докосване мога да сложа край на заплахата на това пророчество“.
Първата стъпка към целта в момента приближаваше. Беше се надявал, че все ще срещне някого покрай стената на светия град - и беше познал.
Човекът вървеше към него по тротоара. Изглеждаше най-обикновен минувач. Но изострените сетива на Легион доловиха една важна разлика.
В гърдите на човека срещу него не биеше сърце.
Той беше сангвинист - поредната дума, научена от Леополд.
Божият служител усети свръхестествената му природа с миг закъснение. Легион сграбчи голата му ръка с черните си пръсти. Жертвата му падна на колене, когато той изгори волята ѝ, вкара сенките си в замлъкналото сърце.
„Ти ще си моите очи и уши в този град“.
Погледна нагоре към стената. С помощта на този роб можеше да научи къде се крие врагът му и да сложи край на заплахата.
„Няма да се проваля отново“.
19:15
Ватиканът
Докато чакаше завръщането на Джордан, Ерин изучаваше картата на монитора на Бернар и начина, по който атаките се разширяваха от Куме във всички посоки.
- Като чума - промълви тя.
Кардиналът вдигна очи от докладите, които преглеждаше.
- Какво казахте?
Тя посочи екрана.
- Ами ако погледнем на атаките на тези странни стригои като болест, като патоген, който се разпространява?
- Как може да ни помогне това?
- Вместо да се опитваме да намерим начин да отблъснем атаките, може би ще е по-добре да съсредоточим усилията си върху откриването на първия заразен. Ако успеем да го намерим...