Кратко почукване на вратата я прекъсна.
- Влез - извика Бернар и оправи алената си шапчица: беше по-суетен, отколкото би признал.
Ерин се обърна. Вратата се отвори широко и отец Грегъри влезе и се отмести, за да направи път на другите. Тя зърна първия влизащ и преди да се усети, изхвърча от стола си.
Джордан я хвана в прегръдката си и я вдигна във въздуха. Тя го прегърна с всички сили. След като той я пусна, се дръпна назад с ръце на раменете му, за да го погледне.
Въпреки уверенията на кардинала тревогата ѝ за Джордан така и не бе отминала. Но той наистина изглеждаше добре. Всъщност изглеждаше страхотно, загорялата му кожа буквално блестеше от здраве.
Ерин се вдигна на пръсти, подканвайки го да я целуне. Той се наведе и я целуна по бузата. Устните му пареха, сякаш имаше треска. Ерин се дръпна, вдигна ръка и се пипна по бузата.
„Целувка по бузата?“
Такъв сдържан знак на привързаност беше нетипичен за него. Почувства го като отхвърляне.
Вгледа се в ясните му сини очи и посегна да прокара ръка през късата му руса коса. Искаше да го попита какво става. Той не реагира на докосването ѝ. Ерин го пипна по челото. Кожата му гореше.
- Температура ли имаш?
- Не. Чувствам се чудесно. - Той отстъпи и посочи с палец спътника си, който стоеше зад него. - Сигурно съм прегрял от тичане след този тип.
Беше Кристиан, но ако се съдеше по изражението му, младият сангвинист също беше разтревожен. Джордан определено премълчаваше нещо.
Преди Ерин да успее да отвори уста, Кристиан влезе. Беше с протрити черни джинси и дълго тъмносиньо яке, под което се виждаше свещеническа риза и якичка. Кимна на Бернар и каза:
- София и Баако отнасят тялото на стригоя в папската хирургия.
Ерин загърби тревогите си около продължаващата отчужденост на Джордан и се съсредоточи върху загадката, на която бяха попаднали той и останалите. Ако можеха да открият източника на необичайната сила и бързина на тези стригои, може би щяха да измислят начин да ги спрат.
Но това явно трябваше да почака.
Крйстиан извади от джоба си някакъв парцал и хвърли поглед към Джордан.
- София каза да покажа това на Ерин.
Ерин затаи дъх. Парчето плат беше от ризата на Джордан - и бе цялото в засъхнала кръв, с ясен разрез в средата. Тя погледна тревожно Джордан.
Той ѝ се ухили.
- Спокойно де. Просто одраскване.
- Одраскване ли? - Тя усети, че той ѝ спестява нещо. - Покажи ми.
Джордан вдигна ръце.
- Кълна се... няма нищо за гледане.
- Джордан... - В гласа ѝ се долови предупредителна нотка.
- Добре. - Той повдигна тениската си и Ерин видя плочките на корема му.
„Определено им няма нищо“.
Прокара пръст по необичайно топлата му кожа, но не откри нищо освен тънък белег. Беше нов. Без да маха ръка от корема на Джордан, тя погледна окървавеното парче плат в ръката на Кристиан. Разрезът отговаряше на белега.
- Одраскване или не, не би трябвало да зарасне толкова бързо.
Бернар също приближи да огледа Джордан.
- Според София и Баако - обясни Кристиан - Джордан се излекувал спонтанно, без никакви нежелани ефекти.
„Нежелани ефекти ли?“
Кожата му гореше под пръстите ѝ. Ерин си спомни друг случай, при който беше горял така. Когато бе излекуван от ангелската кръв на Томи. Беше ли това свидетелство за пророчеството, свързано с Воина на Човека? Думите отекнаха в съзнанието ѝ: „Воинът на Човека пък е свързан с ангелите, на които дължи земния си живот“.
Джордан оправи тениската си и я погледна.
- Не исках да се тревожиш. Щях да ти кажа, когато останем сами.
„Щеше ли наистина?“
Мразеше се, че се съмнява в него, но това не променяше нещата.
- Мисля, че има нещо, което е по-належащо - продължи Джордан.
Извади нещо от джоба на камуфлажния си панталон и го вдигна, за да го видят всички. Острите ръбове проблеснаха на светлините на свещите. Приличаше на две парчета от черупка на яйце.
- Намерихме това при олтара в храма на сибилата - обясни Джордан.
Мина през стаята и остави парчетата на бюрото на кардинала. Всички се събраха около тях. Прозрачните страни пречупваха светлината и хвърляха по лицата им дъги, по-ярки от всичко, което Ерин бе виждала - жълто като слънчевата светлина, зелено като тревата, синьо като лятното небе. Парчетата определено не бяха от обикновено стъкло.
- Що за камък е това? - попита Ерин.
- Мисля, че е диамант - отвърна Кристиан, като се наведе да разгледа парчетата. - И по-точно зелен диамант. Изключително редки са.