Ерин впери поглед в камъка, омагьосана от красотата му. Кристалът хвърляше цветни отражения върху гладката повърхност у а бюрото. Блестящите изумрудени капки приличаха на мънички листа, танцуващи в летен вятър.
Джордан побутна двете парчета едно към друго.
- Открихме го счупен, но несъмнено е бил един камък. И вижте това...
Той обърна парчетата и показа някакъв символ върху кристала.
Ерин се наведе и проследи фигурата с пръст. Изображението сякаш беше стопено в камъка.
- Странно, нали? - каза Джордан. - Сякаш символът винаги е бил част от диаманта, а не е бил гравиран по-късно.
Ерин се намръщи.
- Чувала съм за дефекти и включения в скъпоценни камъни, но не мога да повярвам, че подобно прецизно изображение се е образувало по естествен начин.
- Съгласен съм - каза Кристиан.
Ерин се изправи.
- Освен това вече съм виждала този символ.
Част от нея се наслади на смаяните им изражения.
- Къде? - попита Бернар.
Тя посочи библиотеката на кардинала.
- Ето там.
Отиде при рафтовете и свали малък том в кожена подвързия. Лично беше донесла противната книга на кардинала; беше я взела от снега в Стокхолм, след като Елизабет Батори я бе изпуснала. Това бе личният дневник на Кървавата графиня, описание на жестокостите и на зловещите ѝ експерименти.
Ерин се върна при бюрото и отвори трошливата корица. Дневникът бе писан преди векове, но въпреки това тя можеше да се закълне, че долавя миризмата на кръв, лъхаща от страниците. Прелисти рисунките на лечебните билки, докато не стигна описанието на по-късните експерименти на Батори, съдържащи подробни илюстрации на анатомията на хора и стригои. Потрепери при вида на спретнатите бележки върху отвратителните опити, извършвани върху живи жени и стригои, ужасните деяния, причинили ужасни страдания и смърт.
В края на книгата намери онова, което търсеше. На последната страница имаше символ, който сякаш бе надраскан много набързо.
Отговаряше точно на символа върху камъка.
- Какво означава това? - попита Бернар.
- Ще трябва да попитаме жената, която го е нарисувала - отвърна Ерин.
Джордан изстена.
- Нещо ми казва, че няма да е много склонна да ни сътрудничи, особено след онова, което ѝ направи Рун. Тя не е от лесно прощаващите.
- И въпреки това Рун може би е единственият, който би могъл да я придума да ни помогне - каза Ерин.
Джордан въздъхна.
- С други думи, време е отново да съберем тайфата.
Не изглеждаше много щастлив, но Ерин почувства известно облекчение при мисълта, че ще бъдат отново заедно, че триото от пророчеството ще се възстанови.
Представи си пепелявото лице на Рун, измъчените му тъмни очи и се обърна към Бернар.
- Къде всъщност е нашият липсващ Рицар на Христа?
8.
17 март, 20:37
Кастел Гандолфо, Италия
„Още една задача и ще мога да се върна в Рим“.
В действителност Рун не бързаше особено. След завръщането си от Египет бе спрял първо в лятната резиденция на папата Кастел Гандолфо. Негово светейшество рядко идваше тук и резиденцията се управляваше като провинциално имение. Темпото бе бавно и спокойно, сменяше се със смяната на сезоните.
Рун застана до прозореца и се загледа към пролетните поля и осветените от луната води на езерото Албано. Не си беше давал сметка колко му е липсвала гледката на вода след месеците в пустинята. Пое дълбоко дъх и се изпълни с аромата на вода, зеленина и риба.
Остра болка прониза петата му и насочи вниманието му обратно към каменния под и палавото лъвче, което дъвчеше обувката му. Белоснежният мъник лежеше на пода, протегнал лапи пред себе си като сфинкс. С тази разлика, че сфинксовете не накланяха глави настрани и не забиваха зъби в кожа.
- Достатъчно, приятел. - Рун освободи крака си от настървеното лъвче.
Малкият беше понесъл добре пътуването от Египет. Преди полета до Италия беше погълнал огромна закуска от мляко и месо, след което спа часове наред, свит на кълбо в кашона си.
„Явно пак си гладен... за обувки“.
Почукване накара и двамата да се обърнат към вратата. Рун тръгна забързано към нея с надеждата, че е човекът, когото бе помолил дискретно за среща в това забутано кътче на резиденцията. Отвори вратата и видя пълничък свещеник, чиято сива коса беше обръсната на монашеска тонзура. Главата му едва достигаше до рамото на Рун.