- Брат Патрик, благодаря, че дойде.
Другият сангвинист не обърна внимание на официалностите и влезе в стаята. Стисна двете студени ръце на Рун в своите.
- Когато каза, че си дошъл да ме видиш, направо не можех да повярвам. Толкова години минаха.
Рун се усмихна на ентусиазма му.
- Брат Патрик, караш ме да се срамувам. Наистина ли е минало толкова много време?
Мъжът сбърчи замислено чело.
- Мисля, че когато говорихме за последен път, човекът тъкмо бе стъпил на Луната. Знам, че неотдавна си бил тук, но дойде и си замина толкова бързо... - Той размаха укорително пръст. - Трябваше да се отбиеш.
Рун кимна. Миналия път беше зает с един предател в ордена, но предпочете да не обяснява. За щастие вниманието на брат Патрик бързо се отклони към другия гост на замъка.
- Боже мой! - Патрик клекна и протегна ръка към лъвчето да почеше меките му уши. - Това определено компенсира дългото ти отсъствие. От векове не съм виждал такова великолепно създание.
Монахът се грижеше за папската менажерия отдавна, от времето, когато тя се състоеше от коне, говеда, гълъби и соколи. Въпреки дребния си ръст и доста закръгленото си тяло той можеше да впрегне четворка коне за нула време. Преди повече от век Рун беше работил заедно с него в конюшнята. Никой не беше по-привързан към Божиите създания от Патрик.
- Мъникът изглежда гладен - каза монахът, показвайки естествената си привързаност и сега.
- Преди малко се натъпка здравата.
Старият монах се засмя.
- Защото расте. - Изправи се и посочи вратата. - Ела с мен. Вече съм му приготвил уютно местенце. След като извести за чаровния си спътник, се погрижих за всичко.
Следвани от доволното лъвче, Патрик и Рун слязоха по стълбите и излязоха навън. Патрик ги поведе към задните дворове, където се издигаха старите конюшни.
Веднага щом Рун влезе, миризмата на коне, кожа и сено го върна сто години назад. Силните бавни удари на конските сърца го заобикаляха като музика. Сега в конюшнята живееха само няколко животни, много по-малко, отколкото навремето, когато всяко пътуване се нуждаеше от помощник с четири крака.
Конете тихо зацвилиха при вида на Патрик, който тутакси извади бучки захар от джоба си и ги погали един по един по муцуните.
Рун взе на ръце любопитното лъвче, за да не се втурне в яслите.
Накрая Патрик стигна до вратата на кабинета си и ги въведе вътре. По стените висяха изображения на коне - снимки и скици с молив. Рун позна един кон от времето, когато бе работил тук - шампион, отгледан лично от Патрик.
Монахът проследи погледа му.
- Помниш Свети огън, нали? Какъв чуден жребец беше! Излезе от утробата на майка си и сам стъпи на крака, кълна се.
Патрик подмина разхвърляното си бюро и спря при малкия хладилник. Извади от него метален съд за мляко, свали от лавицата голяма керамична купа и я напълни до ръба.
Щом я остави на пода, лъвчето се озова при нея и залочи жадно. Силно мъркане изпълни стаята.
За един странен момент Рун изпита чувството, че напуска тялото си. Откри, че се взира в бялата течност пред носа си, усети как леденото мляко се стича в гърлото му. После изведнъж се озова в собственото си тяло и залитна назад от изненада.
Патрик го погледна загрижено.
- Рун?
Рун поклати глава и се овладя. Нямаше представа какво беше това. Погледна лъвчето, после Патрик, готов да обясни станалото с умората. Точно сега имаше по-належащи проблеми.
- Благодаря, че се съгласи да го вземеш. Зная, че ще ти е в тежест, но ще съм благодарен, ако можеш да го гледаш колкото можеш по-дълго.
- Ще го направя с удоволствие, но не мога да държа лъв тук, особено при конете. Накрая ще трябва да го дадем на някой зоопарк, където ще се грижат подходящо за него и ще му осигурят достатъчно свободно място. - Погледна към Рун и потупа лъвчето по хълбока. - Определено е чаровник, но не е характерно за теб да прибираш бездомници. Какво му е специалното на малкия приятел?
Рун не беше готов да обясни, че лъвчето е родено от бласфемари, така че заобиколи въпроса.
- Беше изоставено. Намерих го до трупа на майка му.
- Много животни осиротяват, но не ги домъкваш в конюшнята ми.
- Той е... различен. Може би специален.
Патрик изчака още обяснения, но когато такива не последваха, се плесна по бедрата и се изправи.
- Мога да го задържа за няколко седмици. Но за всеки случай ще започна да му търся постоянен дом.